конференция на тема „Правата на човека и договорът от Лисабон – от правните норми към живота”

02 Април 2008, Сряда

Председателят на БСК Божидар Данев участва в конференция на тема „Правата на човека и договорът от Лисабон – от правните норми към живота”, на 30 и 31 март 2008 г., в зала „Средец” на хотел „Шератон”.
Конференцията е организирана от Омбудсмана на Република България Гиньо Ганев по инициатива на евродепутатите Метин Казак и Филиз Хюсменова, с финансовата подкрепа на Алианса на либералите и демократите в Европа. За участие са поканени министри, депутати, дипломати и общественици.
Форумът бе открит официално от вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин, а днес, 31 март, се ръководи от председателя на Народното събрание Георги Пирински.
Изказвания по време на конференцията ще направят евродепутатите Джо Лайнен, Душана Здравкова, Андрю Дъф, Греъм Уотсън и Метин Казах, българските народни представители Янаки Стоилов и Георги Близнашки, заместник-омбудсманът на Холандия Ади Стехауер, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев и зам.-председателят на Съюза на юристите в България Димитър Гочев.
Гледната точка на бизнеса относно Договора за реформа на ЕС ще представи председателят на БСК Божидар Данев. Изказването на г-н Данев е предвидено за втория ден на форума (31 март, понеделник), от 11.00 ч.
Предлагаме ви резюме от неговото изказване.
***

Договорът от Лисабон
и правото на бизнеса като част от гражданските права

На 21 март 2008 г., българският парламент ратифицира Договора за изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаването на Европейките общности, станал известен като Договора от Лисабон.
С договора от Лисабон за пръв път се предвиждат изрични разпоредби, предвиждащи задължения за институциите да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.
С цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза, Комисията е задължена да провежда широки консултации със заинтересованите страни.
Българска стопанска камара отчита това като решителна крачка напред към постигане на целта, решенията в ЕС да се вземат „възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите”. Надяваме се, новите разпоредби действително да улеснят участието на гражданите и представителните сдружения на гражданското общество в дебатите на Съюза, както и да бъде насърчен диалогът със социалните партньори. Увеличават се възможностите българските бизнес организации активно да съдействат за модернизиране на българската икономика като част от европейската, както и за запазване водещата позиция на Европа в усилията за справяне с измененията на климата, устойчиви доставки на енергия, ефективно управление на миграцията и др.
След присъединяването ни към Европейския съюз, европейските норми имат непосредствена приложимост в България. Голяма част от тези норми имат директен ефект – т.е. предоставят субективни права и задължения за частноправните субекти. Ето защо, като представители на стопанските субекти в България, които са преки адресати на правото на Европейския съюз, разчитаме с новите разпоредби да се засили ролята и връзката между „европейския” законодател и бизнеса. В тази връзка приветстваме и засилената роля, която ще има българският парламент при приемането на всеки законодателен акт. Считаме че по този начин ще се промени разбирането, че важните за бизнеса решения се взимат в Брюксел, което ще мотивира търговците активно да участват в процеса на консултиране при изработване на нормативните актове – както на национално, така и на общностно ниво.
Още от началото на пълноправното членство на България в ЕС, Българската стопанска камара използва активно всички инструменти, които правото на Европейския съюз предоставя на т.нар. заинтересовани страни да се включват при подготовката и изменението на актовете, предлагани от Европейската комисия – монополистът досега в законодателната инициатива. Съвместно с най-голямата бизнес организация на Общностно равнище - BUSINESSEUROPE, БСК представи становището на своите членове по важни въпроси, касаещи развитието и опростяването на бизнес климата в Европейския съюз и, в частност – в България (Становище относно необходимостта от създаване на Европейско частно дружество; Становище, относно опростяване на общностното право в областта на дружественото право, счетоводството и одита и др.).
Считаме, че след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 януари 2009 г. възможностите да се чуе гласът на бизнеса, значително се увеличават. Не бива да се забравя, че европейското право е „бизнес право”, то е насочено не към държавите-членки, а към частноправните субекти, които ги съставляват. Именно затова е от изключително значение бизнесът активно да участва при разработването на политиките и правната рамка на ЕС, защото те го касаят пряко и непосредствено.
Положителна стъпка е и приемането на Хартата за основните права на EС, която след влизането в сила на Договора ще има задължителна юридическа сила. Прокламираните в хартата права на добра администрация, на достъп до документите на институциите на съюза, право на преговори и сключване на колективни договори от работниците и работодателите, правото на справедлив съдебен процес, на свободна стопанска инициатива, закрилата на правото на собственост и преутвърдените права на свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали пряко касаят бизнеса и укрепват правната сигурност. Те стават пряко защитими от частните лица /физически и юридически/ по съдебен път. По този начин се разширява достъпът на частноправните субекти до Съда на европейските общности.
В контекста на Хартата за основните права на ЕС е необходимо да се подчертае ролята, която тези права имат спрямо бизнес климата на територията на целия Съюз. За пореден път се утвърждава същественото значение, което оказва правото на добра администрация на развитието и функционирането на стопанските отношения, а оттук и на Вътрешния пазар. Както е добре известно, намаляването на административните бариери пред бизнеса е сред основните проблеми пред европейския бизнес и е заложено в плана за подобряване и опростяване на бизнес средата на ЕК – както на европейско, така и на национално ниво.
Тук откриваме и важната фигура на Омбудсмана (националния и европейския), който и занапред ще продължава да играе ролята на коректив и медиатор в отношенията между бизнеса и администрацията и ще е гарант за спазването на основните принципи, както залегналите в българските правни традиции, така и утвърдените в хода на европейската интеграция.
Българската стопанска камара и занапред ще продължава да разчита на Омбудсмана за полагане на взаимни усилия към постигане на прозрачна и ефективна бизнес среда, при все по-голямо зачитане на принципа на легитимните очаквания, които има бизнеса спрямо държавата.