Умирай трудно или екшънът с найлоновите торбички

Единственият начин да се справим с шумолящите пликчета е да ни бръкнат дълбоко в джоба

Наричаме се страна на розите. Наричат ни и страната на киселото мляко. Доколко все още ни пасват тези определения не е сигурно. Сигурно е друго. Родината ни може да бъде обявена и за “страната на найлоновите торбички”. Не защото другаде ги няма, а защото у нас са се сдобили с особена показност.

Ветреят се на воля навсякъде

Използват се поголовно за всичко. Все още по-така найлонови торбички (шаренки, лъскави, най-добре “маркови”) се носят дори като чанта тип “официална”.
Макар че, както често се случва, и тази титла ни беше отрязана. През миналата година Ройтерс обяви: “Найлоновите торби вече са символ на Африка, подобно на лъвовете и на равнините. Милиарди изхвърлени пликове и торби шумолят в храстите из континента и са заринали градовете от Кейптаун до Казабланка”.
Е, ще се задоволим България да е умален модел на Африка, макар и без свободно движение на лъвове.
До тук – зле! Но не съвсем, има и добра новина. Изненадващо можем да се окажем в крак със световните тенденции. Не от челниците, но поне да се впишем сред масовката. Което си е направо постижение.
Големите търговски вериги у нас тия дни обявиха, че ще заменят найлоновите торби с хартиени. Всъщност битката с найлона тръгна преди около година, когато за шумолящите торби започна да се плаща във всички големи вериги. В тези с чуждестранен произход торбичките винаги са били с пари, просто ги последваха и българските фирми.
А в последно време цели градове обявят бойкот на найлона. Велико Търново беше пръв, последваха го Сливен, Кюстендил, идат и други.

Пълният текст:
http://www.factor-sf.com/news-76.html