2-ри февруари - Световен ден на влажните зони 2008

Мото “Съхранени влажни зони, здрави хора”

Световният ден на влажните зони се чества от 1997 г. В град Рамсар, Иран на 2 февруари 1971 г. е подписана Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение и по специално като местообитания на водолюбиви птици, наречена Рамсарска конвенция.

Бургаски Езера
Проект Бургаски Влажни Зони

Световният ден на влажните зони тази година преминава под мотото: “Съхранени влажни зони, здрави хора”. Влажните зони са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята и са ценен източник на много ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на милиони хора. Те осигуряват уникални условия за живот на множество растителни и животински видове, като поддържат висока концентрация на безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници.
Влажните зони предоставят едни от най-важните социални и икономически ползи и услуги, като: възможности за водоползване, риболов, устойчив туризъм и земеделие, те са енергиен източник, служат за буферни зони, предпазващи големите водни басейни и подземни води от замърсяване, предпазват от наводнения и ерозии.
Влошаването на състоянието на влажните зони и унищожаването им води до загиване на огромен брой животински и растителни видове, които се срещат единствено там.
Първоначално Рамсарската конвенция регламентира опазването и разумното ползване на влажните зони като местообитание на водолюбиви птици, но в последствие разширява своя обхват. В сегашния си вид тя определя необходимите мерки за опазване на този тип природни екосистеми и разумно използване на техните територии и ресурси.
Според данните, представени на официалния сайт на Рамсарската конвенция http://www.ramsar.org/ 158 държави са подписали конвенцията.
До този момент влажните зони с международно значение, включени в Рамсарската конвенция, са с площ 1,502,000 кв. км. Тази площ е по-голяма от територията на Франция, Германия, Испания и Швейцария взети заедно.
Република България е 8-мата страна станала членка на конвенцията. Тя е представена в Списъка на влажните зони с международно значение с 10 влажни зони, с обща площ 20 306 ха: Атанасовско езеро, Комплекс „Беленски острови”, Дуранкулашко езеро, остров „Ибиша”, Шабленско езеро, Местността „Пода”, Поморийско езеро, Комплекс „Ропотамо”, езеро „Сребърна” и езеро „Вая”. Тези екосистеми приютяват както множество водолюбиви птици, така и много други животински и растителни видове. Като пример за световно застрашени видове, които се срещат в тези зони могат да се посочат къдроглавия пеликан – емблематична птица за езерото Сребърна, малкия корморан, белооката потапница, тръноопашата потапница, малката белочела гъска, червеногушата гъска и морският орел, както и редица защитени растения: бялата и жълтата водна лилия, четирилистната марсилея, дяволския орех, алдровандата и блатното кокиче. Нашите влажни зони формират местообитания с европейска значимост, сред които са лонгозните гори, някои бракични езера и крайбрежни лагуни, както и някои заливни ливади.
Политиката за опазването и устойчивото използване на влажните зони се разработва от Министерство на околната среда и водите, което отговаря за прилагането на Рамсарската конвенция в България. Дирекция „Национална служба за защита на природата” към министерството е национален координатор за Конвенцията за влажните зони. Петнадесетте регионални инспекции по околна среда и водите (РИОСВ) на министерството изпълняват контролни функции по прилагане на разработените политики.

http://www.moew.government.bg/
снимка: Бургаски Музей