Акациите може да стане нов административен център
Бургас лежи върху златна мина от лечебна морска кал, Кьошето трябва да е санаториална зона
Арх. Дунка ГЕРГАНОВА:
Арх.Герганова е завършила Инженерно-строителния институт/сега УАСГ/, специалност „Архитектура” през 1955 г.
След дипломирането си до 1959 г. е архитект на музея в Бургас и отговаря за паметниците на културата и тяхната реставрация.
От 1959 до 1983 г. работи в Проектантска организация, а от 1983 до 1986 г. е главен специалист в Окръжния народен съвет, Комитета за култура, където се пенсионира. Оттогава досега е на частна практика.
- Г-жо Герганова, сега, когато предстои изработването на Общ устройствен план на Бургас и реализирането на проекта “Супер Бургас”, Вие как виждате развитието на града?
- Запозната съм с проекта “Супер Бургас” и дори съм писала критичен материал по него в списание “Архитектура”. Идеята на възложителя е да съчетае в едно трите възела – жп, морски и автомобилен. Но двата проекта, дори бих казала и трите, не полагат големи усилия за това. Единствено донякъде Дафов/б.р.фирма “ Зодиак“/ е съчетал жп и автовъзела. Той е предвидил морската гара на мястото на силозите. В статията, която съм публикувала, аз предлагам той да я премести от северната страна, за да се приближи максимално до жп и автогарата. Да може пътниците с багажа да се придвижат, без да се налага да ползват допълнителен транспорт.
Разрасналият се град се изпълни със стотици превозни средства, които не могат да се поемат от съществуващата пътна мрежа, а тесните улици, обрамчени от новоизградените жилищни блокове, няма накъде да се разширят. Задръстванията по кръстовищата за „ Меден рудник“ и Созопол, за „ Славейков“ и Поморие са ежедневни и плачат за нови пътни съоръжения, които трябва да бъдат сред приоритетните задачи на новите кметове.
Вече е време да се забрани и използването на личните превозни средства през делничните дни и повече да се използва градският транспорт.
- Какви са Ви останалите забележки към трите идейни проекта “Супер Бургас”?
- Има и друг сериозен въпрос. И двата проекта – на Десислава Стоянова/б.р. Архитектурно студио “ Мото“ / и на Ликоманов/б.р. Бургаската строителна асоциация/ предвиждат две многоетажни бизнес сгради по ул.”Батенберг”, които правят визуална преграда между града и морето. Дори и да не се вижда морето от тези точки, те въздействат като психологическа преграда. При Дафов тези сгради са изтеглени в ъгъла, където беше старият фар пред хотел “Приморец”. Така градът има по-непосредствена връзка с морето.
Като във всеки един морски град едно време и ние имахме рибна открита борса пред пристанището, откъдето целият град си купуваше риба. Това създаваше атмосфера и връзка с морето. Мисля, че това е нормално за всички морски градове, поне имаше, в които аз съм посетила. Тези рибни борси са до пристанищата, привличат хората и те осъществяват връзка с морето. Това въздейства психологически. Рибната борса в Бургас е съществувала и е изпитана във времето. Когато затвориха пристанището, сложиха портали, полицаи и насила откъснаха хората от морето.
Аз съм израснала в този град. Майка ми и баща ми са ме водили на розходки покрай вълнолома, където имаше рибари, от които можеше да си купиш току-що уловени попчета.
- Има ли още забравени традиции в Бургас, които могат да се възстановят?
- Искам още едно нещо да се върне в Бургас. Преди 60 години, въпреки целия примитивизъм, имаше топли морски бани. Те бяха под Казиното – едни дървени бараки, като наколни жилища. Имаше система, която затопляше морската вода, която действа лечебно на ревматизма, ишиаса. Беше примитивно, но полезно. При целия този напредък, който имаме сега, загубихме топлите морски бани. Те биха могли да се възобновят.
- Има ли добър пример в Европа за такива топли морски бани?
- Не съм поклонничка на чуждите неща. Искам това, което сме имали, да го възобновим.
Има и нещо друго. Бургас лежи върху златна мина от лечебна морска кал. Имаме я в наличност под краката си. В същото време бургазлии се топят по най-примитивния начин до солниците край Атанасовското езеро. Защо това да не стане по нормалния начин? Да се развие санаториалният бизнес с топли морски бани и лечебна кал? Ще са номер едно в Европа, ще бием Баден-Баден. Тази местност Кьошето би трябвало да бъде санаториален комплекс, който да ползва тези екстри, а не жилищна зона, каквато се стремят да я направят.
- Според Вас кои са най-големите грешки, допуснати в градоустройството на Бургас, свързани със събарянето на ценни сгради?
- След националсоциализма, когато бе построена новата сграда на общинската управа, ни споходи диктатура на пролетариата. Самото название носи посланието – неуките ще управляват. За да демонстрират придобитата власт, те събарят два квартала със сгради – паметници на архитектурата, постулати на миналото, за да издигнат един огромен хотел "България",който между впрочем и днес е полупразен. Няма значение, фалическият култ диктуваше демонстрация на мощ. Така нежната структура на средиземноморската романтика беше смазана и изнасилена от огромния колос на хотела.
Излязоха на мода подлезите за пешеходци. Нима ще останем назад? Градостроителите определиха да покопаят улица “Ботева”, въпреки че тя не е толкова широка и не може човек да я пресече, без да го смажат колите. За това мероприятие им попречиха Халите. Сградата бе образец на средноевропейската архитектура. “Да се събори” – беше заповедта, изречена не без активното участие на някои членове на архитектурната колегия. Така сега в този триъгълник зее дупка, а ние дадохме кон за кокошка. Улица “Ботева” в този район е обрамчена с ограда, за да ни принудят да минем през подлеза.
- Смятате ли, че трябва да се измести административният център на Бургас? Има вече такава идея от екипа на арх.Петьо Йовчев, който ще изработи Общия устройствен план на община Бургас.
- За темповете на развитие на Бургас, административният център наистина се оказва малък. Не може да обслужва „Меден рудник” или Крайморие например.
Кв. “ Акациите” може да стане нов административен център. Индустриалните сгради са амортизирани вече, а бизнес сградите, които са построени или се строят, няма да са в конфликт с един нов административен център. Всички те са разположени край една голяма магистрала, дават й облика и стават нейни обитатели. Пространствата зад тях могат да се оформят като великолепна градина с административен център.
- Смятате ли, че зелената система на Бургас е достатъчно добре устроена?
- Да, а и перспективите за развитието й са добри. Тя ще се развие от моста до новия административен център/по проекта “Супер Бургас”/, а него ще го обгърне също зелена зона.
Има възможност за нови паркове и новите градоустройствени планове ще ги изготвят.Например от “Елпром” към Камено, до езерото има достатъчно пространства за паркова зона. Тя ще е буфер между водата и индустриалните сгради.
Ето, изгради се и новият парк в “Славейков”, но за жалост виждам апетитите на хора, които навлизат в него.
- Какво Ви е отношението към проекта за небостъргача в Морската градина на Ваклин Стойновски?
- Има един интересен факт – предписанието на министъра на вътрешните работи № 7842 от 28 юли 1889 г. и протоколното решение на Общинския съвет на Бургас №21 от 7 август 1889 г., с което “Не се разрешава покупко-продажбата на места и строежи на 100 метра навътре от бреговата ивица”, както и в района на бъдещото пристанище, жп линията и гарата. Колко хубаво би било това решение да беше валидно и до днес. Тогава нямаше да има възможност да се осъществява УПИ/урегулиран поземлен имот/ в района на Морската градина и да се продава за строеж на небостъргач.
Колко по-далновидни и патриотични са били първите управници на този град! Впрочем, ако не съществува нареждане, което да отменя това министерско постановление, то би трябвало да е валидно и до наши дни.
– Какви препоръки ще дадете на новия главен архитект на Бургас?
– На новия главен архитект пожелавам попътен вятър и никога да не забравя, че етиката в архитектурата е по-важна от етиката между хората, защото остава за векове.
Източник
http://www.factor-bs.com/newsSingle.php?article=2237
Прочетено: 5144 пъти