Бабинден

БАБИНДЕН (8 или 21 януари)   Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му  

Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като "волове", с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака муи искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като "влечугане" на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

Още древни времена хората са почитали жената майка. Във всички древни религии в това число и тракийската Бендида. Древните представители на човешкия род са почитали Богинята-майка. Тя се явявала като майка всички богове и от там на хората. За това говорят намерините при археологически разкопки глинени статуетки от праисторическия период на човечеството, които в повечето случаи представляват фигури на жени.
Освен Богинята-майка развитите древни общества отдавали уважение и на богинята на брака и семейството. Такива в Древна Гърция и Рим са богините Хера и Юнона. Към тях можем да прибавим и славянската Лада. Тези семейни ценностти съвпътстващи родилните обичаи остават незасегнати дори от новата религия – християнската. По това време християнството е една от новите религии, на които е съдено да променят света.

Знак на приемственост между античната традиция и християнстиянската ценностна система е възникналия култ към Богородица, който е възприет от повечето древни и съвременни народи. Тя според народните вярвания е покровителка на християнското семейство.
Нейни представителки на земята са жените, които помагат при появата на новия живот. Това са тъй наречените баби-акушерки.
Тези баби са сред най-почитаните жени в дадено селище. Ако в даденото населено място няма акешерки, то се почита свекървата. Тези баби освен акушерски способности те са притежавали и лечителски умения. Поради това народът им е отредил отделен ден в традиционния календар. Той се нарича Бабинден и принадлежи към групата на неканоничните празници характерни за българския народен календар.
На техния празник бабите се занимават и с лечение. На него ден бабите-акушерки лекуват деца едномесци. Това са деца, които са родени в един месец независимо, чегодината на тяхното раждане може да не е еднаква. Обикновено това лечение бабата лекува на самия праг на къщатата. Къщният праг е свещенно и сакрално място. Той е свързан с дома и с домашното огнище. Поради това прагът заема такова важно място в народната митология.
На този ден бабата приготвя отвара от повторка. Това е отвара от цветовете на повторно цъфнали плодни дървета.
На Бабинден местната баба-акушерка кани своите гости, които са предимно жени. Мъже на това събиране не пресъстват. Единствения представител на мъжкия пол е музиканта, който свири, но той няма думата. На празничната трапеза присъства обикновено варена кокошка, обреден хляб, люти чушки, ракия и вино. След солидната почерпка жените водят бабата към реката, където я къпят против нейната воля.
До реката и обратно бабата я возят в кола. Но са регистрирани и случаи, в които бабата е носена в кош.
Наличето на такъв празник нашата празнично-обредна система показва уважението на народа към жената. Най-вече към тая жена, която взема дейно участие, чрез своите си умения в появата на новия живот. По този начин не само младите майки, но и техните семейства оказват на опитните баби.
http://bg-science.info/view_bg_his.php?id=39

Бабинден е български празник, отбелазван на 8 януари (21 януари стар стил) в чест на бабата акушерка в селото. Свързан със семейните обичаи. По произход е езически. Съдържа 3 основни елемента: 1. Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) - съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве. 2. Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. 3. Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ.
http://bg.wikipedia.org/