новини
справочник
заведения
Велислава Дърева: Православието на прицел
26 Юли 2004, Понеделник
Автор: Burgas Info
На 25 май 1992 г. се роди една бизнесгрупировка. Роди се по познатия муцунест начин – чрез насилие, завличане на чужда собственост, в нарушение на закона, под закрилата на една политическа сила и във вреда на българските национални интереси. За 12 години тя разбогатя и придоби финансова мощ, но не и морална сила. Тази бизнесгрупировка има нахалството да нарича себе си “алтернативен синод” и дори – втора Българска православна църква.
В продължение на 12 години водачите на разкола превзеха и окупираха 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. Заграбиха банковите сметки на БПЦ. Владеят чужда собственост и се разпореждат с нея – за сметка на вярващите и за своя си джоб.
Окупаторите, които с помощта на биячи, мутри и щурмоваци, изпратени от военния министър Сталийски, превзеха Синодалната палата и се нахвърлиха върху българския патриарх Максим, сега плачат, че им били нарушени правата.
Разколниците, които тържествуваха, докато полицаите, изпратени от вътрешния министър Соколов влачеха и биеха владиците и свещениците на БПЦ, сега протестират срещу “бруталния акт”.
Самозванците, които ръкопляскаха, докато полицаите, изпратени от главния прокурор Татарчев запечтваха храмовете на БПЦ и изхвърляха нейните духовници, сега вопият, че държавата се била намесвала в църковните работи.
Когато властта нарушаваше закона, обгрижваше разколниците и изпълняваше всеки техен каприз - това не беше намеса на държавата в църковните работи. Когато най-сетне властта събра кураж и сили да прогони окупаторите, да приложи закона и да възстанови законността след цели 12 години - туй било намеса в църковните дела.
12 години ни един политик от СДС не процеди и половин дума срещу разкола. Ни лидер, ни премиер, ни президент, ни депутат, ни министър. Правеха се на силно набожни, демонстрираха покъртителна религиозност, играеха си на ктитори и неизменно бъркаха (те и сега ги бъркат) 10-те Божи заповеди със 7-те смъртни гряха, което е повече от метафора. Закриляха разколниците, финансираха ги, тичаха да се черкуват в “Св. Параскева”, да се кълнат пред Пимен или да се изповядват на Инокентий. Провокираха, вдъхновяваха и насърчаваха разкола, осигуриха на неговите лидери пълен политически и икономически конфорт, гарантираха им законова недосегаемост – и за безчинството над БПЦ, и за техните бизнесинтереси. И сега водачите на разкола излъчват охолство, алчност, злоба и арогантност – нещо недопустимо за Божи служители.
Самозванците, чийто господ са парите, се срещнаха със сините политици, чийто господ е властта.
СДС искаше да бъде възпяван и от амвона като божествен, а за разколниците туй си беше живо вдъхновение. СДС живееше с амбициозната илюзия, че всичко трябва да посинее, пропускайки дребния факт, че църквата не е нито синя, нито червена, нито жълта. А българска. И като не можа да подчини народа политически , СДС реши да го превземе духовно, хвърляйки БПЦ в драмата на разкола. Затова СДС охраняваше разколниците с цялата сила на всичките видове власт, които притежаваше – законодателна, изпълнителна, съдебна. Особено съдебната. Като неизменна собственост на СДС в продължение на едно десетилетие тя бе особено послушна и услужливо намери някаква втора БПЦ по българските земи. Когато СДС изгуби властта и се разпарчетоса, а усмивката на Софиянски взе да помръква из съдебните зали, и синята примка около врата на Темида се разхлаби, изведнъж стана безпощадно ясно, че разколниците трябва да отговарят. И пред канона. И пред закона. И настана писък до Бога!
Българският хелзинкски комитет е направо сърцераздирателен, когато предлага да има десетина “синода”, всеки от които да се титулува БПЦ, завличайки от нея к`вото може. И това щяло да бъде чутовен символ на справедливостта. 12 години БХК не гъкна и не осъди разколниците. Напротив. Винаги ги е пазел като рохкото яйце на демокрацията. Това не удивлява никого. БХК няма навика да защитава българския национален интерес.
Всички, които представят разкола като битка единствено и само за имоти, или грешат поради незнание, или заблуждават поради зла умисъл. Защото материалните измерения са видими и временни. Истинският проблем е много по-тежък и по-страшен. Неговите измерения са същностни. И невидими. Те поразяват българската вяра и българската душа, българския дух и българската държавност, опазени и съхранени тъкмо от Българската православна църква. От нейните светци, първоапостоли и мъченици, които са нашите закрилници, просветители и духовни водачи.
В продължение на 12 години предводителите и покровителите на разкола не зачитат ни закон, ни канон. За тях единството на Българската православна църква е заплаха, нейната святост – препятствие, а нейната роля за съхраняването на държавата и нацията – достатъчен мотив, за да бъде унижавана, разтерзавана и разпъвана. За това става дума.
Законът за вероизповеданията дава възможност на разколниците да се регистрират и да започнат наново – със свое име, свои средства и своя собственост. Средствата ги имат в излишък – награбиха, каквото можаха от БПЦ. Със собственост ще се сдобият – не страдат от липса на бизнеспартньори и политически закрилници. Проблемът е в името. Те не искат друго име. То винаги ще бъде свързано с разкола. Те искат името на Българската православна църква.
В продължение на 12 години разколниците злоупотребяват с нейното свято име и го сквернят, приписват си нейния авторитет и го поругават, присвояват си нейната 1140-годишна история и я унищожават, представят се за нейни духовници и я позорят, изнасилват Храма и рушат пътя към Храма, разделят православния български народ с най-грозни политически цели и ерозират Светото Православие заради чужди интереси.
Защото няма истински православен християнин, който да не знае и да не помни как започна тази война. Започна с думите на Бжежински, произнесени в най-тесните властови кръгове на САЩ: “След падането на комунизма на Изток, сега единственият наш враг там остана православната църква”.
Това обяснява защо българската десница е тъй усърдна. Защо БХК ридае за разколниците. Защо злощастният Ф. Д. разправя, че “единната църква не е ценност за държавата” и че разколниците спасявали БПЦ от “руското имперско православие”. И защо Петър Стоянов бе тъй вдъхновен почитател на един виенски професор, който твърдеше, че “православието е комунизъм”, а кирилицата - “руски и комунистически шрифт”. И няма да се учудя, ако в най-скоро време десните отново отворят война срещу кирилицата. За тяхно сведение, тя е на 1150 години.
Хроника на войната срещу Българската православна църква
1989 г.
Христофор Събев основава комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Малцина се досещат какъв звяр ще изскочи от този храст. Патриарх Максим нарича комитета “самозван”.
1991 г.
юни - Национална конференция на СДС иска оставката на патриарха.
1992 г.
Камен Бараков, Анатолий Балачев и проф. Радко Поптодоров възстановяват Свещеническия съюз.
9 март – окръжно на Дирекцията по вероизповеданията обявява патриарх Максим за нелегитимен.
18 март – Пимен, Калиник и Панкратий настояват Св. Синод да се ръководи от “наместник-председател” до избирането на нов патриарх, поради “нищожността на патриаршеския избор”. На тайна среща Филип Димитров уверява тримата, че за тях няма да има лоши последици, ако започнат война срещу патриарх Максим.
25 май – Методи Спасов, директор на вероизповеданията в правителството на Филип Димитров с административен акт № 92 обявява патриарх Максим за нелегитимен и назначава временен синод начело с Пимен. Започва войната срещу БПЦ. Патриархът обжалва този акт пред Върховния съд. 59 депутати от БСП сезират Конституционния съд.
1 юни – по заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА, плюс мутри, щурмоваци и биячи окупират синодалната палата. Предвождат ги Христофор, политици от СДС и свързани с тях свещеници. Камбаните на “Св. Ал. Невски” бият на умряло.
8 юни – Пимен отлъчва патриарха от БПЦ.
11 юни – КС се ограничава със становището, че църквата е независима от държавата.
2 юли – с решение № 662 Върховният съд узаконява акта на Спасов, отказва регистрация на БПЦ и не разглежда жалбата на патриарха. Св. Синод подава втора жалба за преглед по реда на надзора.
3 юли – на нощно бдение Христофор призовава “смирените християни” да не допуснат на другия ден владиците в “Св. Ал. Невски”.
4 юли – тържествена литургия по повод 21 години от интронизацията на патриарх Максим. “Смирените християни” (мутри, каратисти и биячи) крещят богоугодно “Долу червените владици!”, “Червени боклуци!” и “Оставка!” и разкъсват патриаршеското було на дядо Максим. В новините по БНТ българските владици са наречени “хулигани”.
Спасов нарежда на БНБ и ДСК да блокират сметките на Св. Синод.
Щурмоваците превземат Софийската семинария.
Архиереите се евакуират в Софийската митрополия.
1 октомври - разколниците щурмуват митрополията, но не успяват да я превземат. По заповед на главния прокурор Татарчев полицията помага на разколниците.
5 ноември – с решение № 255 Върховният съд оставя без уважение и втората жалба на Св. Синод като неоснователна. Изборът на патриарх Максим е наречен “неканоничен, неуставен и незаконен”.
Фирма “Софис” превзема имот, собственост на БПЦ (етажите под Богословския факултет откъм ул. “Позитано”).
1993 г.
юни – Христофор се обявява за Макариополски архиепископ. Правителството на проф. Беров отказва регистрация на христофоровата “архиепископия”.
22 октомври и 17 ноември – депутати и общинари от СДС, графолози и разколници “проверяват” избора на дядо Максим, за да “докажат” неговата “нелегитимност”.
29 декември – новият шеф на изповеданията доц. Матанов удостоверява, че БПЦ е регистрирана и самостоятелна юридическа личност.
1994 г.
Архиереите си възвръщат синодалната палата.
Във Велико Търново полицията запечатва митрополитския дом, бие и влачи владиката и свещениците. В акцията участва брат Джон (Ваньо Ранков), ръкоположен от Пимен за архимандрит, сега игумен на Роженския манастир.
1995 г.
Правителството на Виденов отменя административния акт от 25 май 1992 г. и по този начин автоматично се възстановява юридическия статут на Св. Синод.
Христофор емигрира в САЩ.
1996 г.
Сретение Господне - Пимен изпраща покайно писмо на патриарха. Бараков, Балачев и проф. Поптодоров дават светкавична пресконференция като “пименов синод”.
18 март – архиереите влизат в окупираната от разколниците свещоливница, която е собственост на БПЦ. Татарчев ги обвинява в самоуправство и се заканва: “Ако се наложи ще арестувам и Максим – какво като е патриарх”.
юни – Пимен отива при патриарха и се покайва за втори път. За втори път компанията на Бараков действа светкавично и обявява, че ще се проведе “църковно-народен събор” на “пименовия синод”. Решението е взето в “Св. Параскева” от сини политици и разколници.
1-4 юли – 25 години от интронизацията на патриарх Максим. Неканоничен събор приема “Устав” и обявява Пимен за патриарх, а Инокентий - за Софийски митрополит. Това е грубо погазване на устава на БПЦ, според който българският патриарх е и митрополит софийски. Пимен е отлъчен незабавно.
29 юли – разколниците искат МС да регистрира “устава” и “ръководните органи”. Отгворът на правителството на Виденов е “мълчалив отказ”.
13 декември – решение № 859 на ВАС “отменява мълчаливия отказ на МС”. Дирекцията по вероизповеданията регистрира Св. Синод с председател патриарх Максим.
1997 г.
10 януари – разколниците с икони и хоругви предвождат щурма на българския парламент.
22 януари – новоизбраният президент Стоянов полага клетва пред Пимен.
5 март – по искане на Татарчев и на разколниците ВАС “прогласява нищожността” на регистрацията на Св. Синод (решение № 130).
27 март – по заповед на Софиянски (РД-09-194/26.3.1997) Столичната община регистрира Инокентий като Софийски митрополит. Уставът на БПЦ е погазен за пореден път.
април – СДС печели парламентарните избори.
24 май – Стоянов е първият президент, който не включва в делегацията за Рим български духовници. За първи път на гроба на св. Константин Кирил Философ не звучи молитва на български език.
1998 г.
Богоявление – Стоянов е първият президент, който забранява на БПЦ да освети бойните знамена. Патриарх Максим му изпраща остро писмо: “Изразените от Вас съображения не могат да оправдаят отменянето на един такъв дълбоко сакрален патриотичен акт. Основанията за Вашето решение е изключено да приемем. Със забраната да бъдат благословени бойните знамена и представителни армейски части на Богоавление, Вие повторихте акта на тоталитарния безбожен режим от 1946 г.”
Великден – Стоянов е първият президент, който забранява прякото излъчване на тържествената света литургия от “Св. Ал. Невски” по БНТ. Защото “иначе” БНТ трябвало да излъчи и литургията на “алтернативния синод”. Откъде и защо следва “иначе”-то, не е ясно. За първи път между Св. Синод и самозванците е поставен знак за равенство. БПЦ е дискриминирана и принизена до разколниците.
И на Гергьовден, и на Оборище българските владици не са допуснати. Тезата, зададена от Стоянов, гласи: “Уставът на БПЦ е нищожен и двете страни са неканонични”. Тя ще набира скорост.
Юли – на погребението на Панкратий шефът на вероизповеданията в правителството на Костов - Любомир Младенов нарича и патриарх Максим, и Пимен нелегитимни и заявява, че България няма патриарх.
Август – Стоянов обявява, че няма да зачита “нито Максим, нито Пимен”.
30 септември – 1 октомври – Всеправославен вселенски събор, който по представителност и значимост се родее със Сардикийския поместен събор, състоял се в Сердика през 343-344 г. Участват 11 предстоятели на православни църкви. Съборът недвусмислено подкрепя и легитимира патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ. И постановява разколниците да се покаят и да се върнат в лоното на църквата. Те се покайват, а после отхвърлят решенията на събора.
Младенов обвинява Всеправославния събор в “посегателство срещу независимостта на БПЦ”, нарича го “Варшавски договор”, а разколът обявява за “Пражка пролет”. Деканът на богословския факултет проф. Донев осъжда събора като “национално предателство”.
октомври-ноември – СДС започва да прави избори за “свещеници и миряни”, за да се яви Св. Синод на събор, подготвен от СДС.
9-10 ноември – правителството на Костов финансира извънреден събор, свикан от разколниците. Съборът уволнява патриарх Максим и приема “устав”, според който патриархът може да бъде освобождаван, а архиереите да се регистрират отделно. Вицепремиерът Веселин Методиев приветства събора и “устава”. Младенов заявява: “Който благославя Максим, е разколник”.
1999 г.
Богоявление – водосветът е отслужен от разколника проф. Поптодоров.
януари – “България няма нито един патриарх”, казва от парламентарната трибуна вицепремиерът Методиев.
април – умира Пимен, разколниците обявяват за негов приемник Инокентий.
2000 г.
10 януари – Инокентий отслужва молебен в чест на погрома над парламента.
23 май – 109 държавни служители в МС полагат клетва. Водосвет отслужва Бараков и съветва премиера и служителите “всеки ден да проверяват съвестта си и да бъдат начисто с нея”.
18 октомври – определение № 6300 на ВАС прогласява втора БПЦ. Това е кулминацията във войната срещу БПЦ.
В обръщение на Св. Синод към православния български народ и към целия клир пише: “БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици”. Това обръщение не попада в емисиите нито на БНТ, нито на БНР, нито на БТА. То е публикувано в двата най-тиражни вестника като платено съобщение помежду малките обяви...
2001 г.
24 януари – разколниците дават на съд Св. Синод за нанесени щети на Софийска митрополия!
1 април – във всички храмове се чете писмо на Вселенския патриарх Валтоломей срещу разкола.
2 април – разколниците организират съд над дядо Максим, уволняват го от длъжността патриарх завинаги със запрещение от свещенослужение в това негово качество и искат да бъде заточен в манастир.
17 май – начало на предизборната кампания. Инокентий отслужва молебен в “Св. София” за победата на СДС. Там е и Костов.
юни – НДСВ печели изборите.
2002 г.
СДС заявява, че църквата ни е единна и неделима, че на всеправославния събор от 1998 г. е сложен край на разкола и обещава да не подкрепя никакви процеси на разцепление.
29 декември – в бр. 120 на ДВ е публикуван Законът за вероизповеданията.
Предводители и покровители на разкола
Филип Димитров – лидер на СДС и премиер
Светослав Лучников – министър на правосъдието
Александър Сталийски – министър на отбраната
Йордан Соколов – министър на вътрешните работи, после председател на 38-ото НС
Иван Татарчев – главен прокурор, сега адвокат на разколниците
Владислав Славов – заместник на Татарчев, после председател на Върховния административен съд (ВАС), сега член на Конституционния съд (КС)
Иван Григоров – председател на Върховния съд, после член на КС, сега председател на Върховния касационен съд (ВКС)
Методи Спасов – директор на Дирекцията по вероизповеданията към МС
Петър Стоянов - президент
Иван Костов – лидер на СДС и премиер, сега лидер на ДСБ
Веселин Методиев – вицепремиер
Васил Гоцев – министър на правосъдието, сега член на КС
Любомир Младенов – директор на Дирекция по вероизповеданията към МС
Стефан Софиянски – кмет на София, служебен премиер, лидер на ССД
Христофор Събев (отлъчен от БПЦ), Иван Сунгарски, Лъчезар Тошев – председатели на комисията по вероизповеданията съответно в 36-ото, 38-ото и 39-ото НС
Камен Бараков, Анатолий Балачев, проф. Радко Поптодоров, проф. Иван Донев
Временен синод, назначен от Методи Спасов (1992): Пимен, Калиник, Панкратий, Стефан, Софроний, Антоний, Иларион, Нестор, Наум, Галактион, Христофор Събев. През 1996 г. от този “синод” остава само Пимен - другите се отказват, Христофор е в САЩ, Стефан и Софроний са покойници
Втори разколнически синод (1996): Пимен, Инокентий, Борис, Гавриил, Константин, Яков, Евлогий, Генадий, Амвросий, Авенир, Павел, Теодосий, Никон. След Всеправославния събор (1998) в разкола остават само първите седмина.
Членове на Върховния съд: Божидар Колев, Людмил Нейков, Таня Митова (решение 662/2.7.1992) и Благовест Пунев, Любка Илиева, Добрила Василева, Пенка Иванова, Светла Петкова (решение 255/5.11.1992)
Членове на ВАС: Божидар Колев, Венета Марковска, Стефка Стоева, Боян Алексов, Дима Йорданова (решение 859/13.12.1996)
Членове на ВАС: Светла Петкова, Цветанка Табанджова, Йордан Златарев, Мария Костова, Йорданка Костова (решение 130/5.3.1997)
Членове на ВАС: Николай Урумов, Андрей Икономов, Антоанета Арнаудова, прогласили втора БПЦ с определение 6300/18.10.2000.
Бизнесът на водачите на разкола
Инокентий (Иван Стоянов Петров): управител на фондация “Св. Великомъченик Мина” (в УС участва Евгений Бакърджиев); член на Съвета на директорите на “Агромитропол” ДЗЗД; съдружник в “Сатком” (търговия с части и принадлежности за автомобили); съдружник на Генчо Харизанов, арестуван за производство на амфетамини; през 1999 г. двамата регистрират фирма “Арена турс”.
Камен Бараков: фирма “Алфа” (рекламна дейност), “Еврокредо” (външнтърговска дейност), “АБ груп” (строеж и продажба на недвижими имоти), съсобственик на “Вининвест”, едноличен собственик на “Октопус унд Персонал берайт стелунг” ГмБХ, Австрия, член на управителните съвети на хокейния клуб на “Левски” и на българската федерация по хокей на лед; член на Обединението за дясна алтернатива, начело с Евгений Бакърджиев.
материалът е от vsekiden.com
В продължение на 12 години водачите на разкола превзеха и окупираха 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. Заграбиха банковите сметки на БПЦ. Владеят чужда собственост и се разпореждат с нея – за сметка на вярващите и за своя си джоб.
Окупаторите, които с помощта на биячи, мутри и щурмоваци, изпратени от военния министър Сталийски, превзеха Синодалната палата и се нахвърлиха върху българския патриарх Максим, сега плачат, че им били нарушени правата.
Разколниците, които тържествуваха, докато полицаите, изпратени от вътрешния министър Соколов влачеха и биеха владиците и свещениците на БПЦ, сега протестират срещу “бруталния акт”.
Самозванците, които ръкопляскаха, докато полицаите, изпратени от главния прокурор Татарчев запечтваха храмовете на БПЦ и изхвърляха нейните духовници, сега вопият, че държавата се била намесвала в църковните работи.
Когато властта нарушаваше закона, обгрижваше разколниците и изпълняваше всеки техен каприз - това не беше намеса на държавата в църковните работи. Когато най-сетне властта събра кураж и сили да прогони окупаторите, да приложи закона и да възстанови законността след цели 12 години - туй било намеса в църковните дела.
12 години ни един политик от СДС не процеди и половин дума срещу разкола. Ни лидер, ни премиер, ни президент, ни депутат, ни министър. Правеха се на силно набожни, демонстрираха покъртителна религиозност, играеха си на ктитори и неизменно бъркаха (те и сега ги бъркат) 10-те Божи заповеди със 7-те смъртни гряха, което е повече от метафора. Закриляха разколниците, финансираха ги, тичаха да се черкуват в “Св. Параскева”, да се кълнат пред Пимен или да се изповядват на Инокентий. Провокираха, вдъхновяваха и насърчаваха разкола, осигуриха на неговите лидери пълен политически и икономически конфорт, гарантираха им законова недосегаемост – и за безчинството над БПЦ, и за техните бизнесинтереси. И сега водачите на разкола излъчват охолство, алчност, злоба и арогантност – нещо недопустимо за Божи служители.
Самозванците, чийто господ са парите, се срещнаха със сините политици, чийто господ е властта.
СДС искаше да бъде възпяван и от амвона като божествен, а за разколниците туй си беше живо вдъхновение. СДС живееше с амбициозната илюзия, че всичко трябва да посинее, пропускайки дребния факт, че църквата не е нито синя, нито червена, нито жълта. А българска. И като не можа да подчини народа политически , СДС реши да го превземе духовно, хвърляйки БПЦ в драмата на разкола. Затова СДС охраняваше разколниците с цялата сила на всичките видове власт, които притежаваше – законодателна, изпълнителна, съдебна. Особено съдебната. Като неизменна собственост на СДС в продължение на едно десетилетие тя бе особено послушна и услужливо намери някаква втора БПЦ по българските земи. Когато СДС изгуби властта и се разпарчетоса, а усмивката на Софиянски взе да помръква из съдебните зали, и синята примка около врата на Темида се разхлаби, изведнъж стана безпощадно ясно, че разколниците трябва да отговарят. И пред канона. И пред закона. И настана писък до Бога!
Българският хелзинкски комитет е направо сърцераздирателен, когато предлага да има десетина “синода”, всеки от които да се титулува БПЦ, завличайки от нея к`вото може. И това щяло да бъде чутовен символ на справедливостта. 12 години БХК не гъкна и не осъди разколниците. Напротив. Винаги ги е пазел като рохкото яйце на демокрацията. Това не удивлява никого. БХК няма навика да защитава българския национален интерес.
Всички, които представят разкола като битка единствено и само за имоти, или грешат поради незнание, или заблуждават поради зла умисъл. Защото материалните измерения са видими и временни. Истинският проблем е много по-тежък и по-страшен. Неговите измерения са същностни. И невидими. Те поразяват българската вяра и българската душа, българския дух и българската държавност, опазени и съхранени тъкмо от Българската православна църква. От нейните светци, първоапостоли и мъченици, които са нашите закрилници, просветители и духовни водачи.
В продължение на 12 години предводителите и покровителите на разкола не зачитат ни закон, ни канон. За тях единството на Българската православна църква е заплаха, нейната святост – препятствие, а нейната роля за съхраняването на държавата и нацията – достатъчен мотив, за да бъде унижавана, разтерзавана и разпъвана. За това става дума.
Законът за вероизповеданията дава възможност на разколниците да се регистрират и да започнат наново – със свое име, свои средства и своя собственост. Средствата ги имат в излишък – награбиха, каквото можаха от БПЦ. Със собственост ще се сдобият – не страдат от липса на бизнеспартньори и политически закрилници. Проблемът е в името. Те не искат друго име. То винаги ще бъде свързано с разкола. Те искат името на Българската православна църква.
В продължение на 12 години разколниците злоупотребяват с нейното свято име и го сквернят, приписват си нейния авторитет и го поругават, присвояват си нейната 1140-годишна история и я унищожават, представят се за нейни духовници и я позорят, изнасилват Храма и рушат пътя към Храма, разделят православния български народ с най-грозни политически цели и ерозират Светото Православие заради чужди интереси.
Защото няма истински православен християнин, който да не знае и да не помни как започна тази война. Започна с думите на Бжежински, произнесени в най-тесните властови кръгове на САЩ: “След падането на комунизма на Изток, сега единственият наш враг там остана православната църква”.
Това обяснява защо българската десница е тъй усърдна. Защо БХК ридае за разколниците. Защо злощастният Ф. Д. разправя, че “единната църква не е ценност за държавата” и че разколниците спасявали БПЦ от “руското имперско православие”. И защо Петър Стоянов бе тъй вдъхновен почитател на един виенски професор, който твърдеше, че “православието е комунизъм”, а кирилицата - “руски и комунистически шрифт”. И няма да се учудя, ако в най-скоро време десните отново отворят война срещу кирилицата. За тяхно сведение, тя е на 1150 години.
Хроника на войната срещу Българската православна църква
1989 г.
Христофор Събев основава комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Малцина се досещат какъв звяр ще изскочи от този храст. Патриарх Максим нарича комитета “самозван”.
1991 г.
юни - Национална конференция на СДС иска оставката на патриарха.
1992 г.
Камен Бараков, Анатолий Балачев и проф. Радко Поптодоров възстановяват Свещеническия съюз.
9 март – окръжно на Дирекцията по вероизповеданията обявява патриарх Максим за нелегитимен.
18 март – Пимен, Калиник и Панкратий настояват Св. Синод да се ръководи от “наместник-председател” до избирането на нов патриарх, поради “нищожността на патриаршеския избор”. На тайна среща Филип Димитров уверява тримата, че за тях няма да има лоши последици, ако започнат война срещу патриарх Максим.
25 май – Методи Спасов, директор на вероизповеданията в правителството на Филип Димитров с административен акт № 92 обявява патриарх Максим за нелегитимен и назначава временен синод начело с Пимен. Започва войната срещу БПЦ. Патриархът обжалва този акт пред Върховния съд. 59 депутати от БСП сезират Конституционния съд.
1 юни – по заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА, плюс мутри, щурмоваци и биячи окупират синодалната палата. Предвождат ги Христофор, политици от СДС и свързани с тях свещеници. Камбаните на “Св. Ал. Невски” бият на умряло.
8 юни – Пимен отлъчва патриарха от БПЦ.
11 юни – КС се ограничава със становището, че църквата е независима от държавата.
2 юли – с решение № 662 Върховният съд узаконява акта на Спасов, отказва регистрация на БПЦ и не разглежда жалбата на патриарха. Св. Синод подава втора жалба за преглед по реда на надзора.
3 юли – на нощно бдение Христофор призовава “смирените християни” да не допуснат на другия ден владиците в “Св. Ал. Невски”.
4 юли – тържествена литургия по повод 21 години от интронизацията на патриарх Максим. “Смирените християни” (мутри, каратисти и биячи) крещят богоугодно “Долу червените владици!”, “Червени боклуци!” и “Оставка!” и разкъсват патриаршеското було на дядо Максим. В новините по БНТ българските владици са наречени “хулигани”.
Спасов нарежда на БНБ и ДСК да блокират сметките на Св. Синод.
Щурмоваците превземат Софийската семинария.
Архиереите се евакуират в Софийската митрополия.
1 октомври - разколниците щурмуват митрополията, но не успяват да я превземат. По заповед на главния прокурор Татарчев полицията помага на разколниците.
5 ноември – с решение № 255 Върховният съд оставя без уважение и втората жалба на Св. Синод като неоснователна. Изборът на патриарх Максим е наречен “неканоничен, неуставен и незаконен”.
Фирма “Софис” превзема имот, собственост на БПЦ (етажите под Богословския факултет откъм ул. “Позитано”).
1993 г.
юни – Христофор се обявява за Макариополски архиепископ. Правителството на проф. Беров отказва регистрация на христофоровата “архиепископия”.
22 октомври и 17 ноември – депутати и общинари от СДС, графолози и разколници “проверяват” избора на дядо Максим, за да “докажат” неговата “нелегитимност”.
29 декември – новият шеф на изповеданията доц. Матанов удостоверява, че БПЦ е регистрирана и самостоятелна юридическа личност.
1994 г.
Архиереите си възвръщат синодалната палата.
Във Велико Търново полицията запечатва митрополитския дом, бие и влачи владиката и свещениците. В акцията участва брат Джон (Ваньо Ранков), ръкоположен от Пимен за архимандрит, сега игумен на Роженския манастир.
1995 г.
Правителството на Виденов отменя административния акт от 25 май 1992 г. и по този начин автоматично се възстановява юридическия статут на Св. Синод.
Христофор емигрира в САЩ.
1996 г.
Сретение Господне - Пимен изпраща покайно писмо на патриарха. Бараков, Балачев и проф. Поптодоров дават светкавична пресконференция като “пименов синод”.
18 март – архиереите влизат в окупираната от разколниците свещоливница, която е собственост на БПЦ. Татарчев ги обвинява в самоуправство и се заканва: “Ако се наложи ще арестувам и Максим – какво като е патриарх”.
юни – Пимен отива при патриарха и се покайва за втори път. За втори път компанията на Бараков действа светкавично и обявява, че ще се проведе “църковно-народен събор” на “пименовия синод”. Решението е взето в “Св. Параскева” от сини политици и разколници.
1-4 юли – 25 години от интронизацията на патриарх Максим. Неканоничен събор приема “Устав” и обявява Пимен за патриарх, а Инокентий - за Софийски митрополит. Това е грубо погазване на устава на БПЦ, според който българският патриарх е и митрополит софийски. Пимен е отлъчен незабавно.
29 юли – разколниците искат МС да регистрира “устава” и “ръководните органи”. Отгворът на правителството на Виденов е “мълчалив отказ”.
13 декември – решение № 859 на ВАС “отменява мълчаливия отказ на МС”. Дирекцията по вероизповеданията регистрира Св. Синод с председател патриарх Максим.
1997 г.
10 януари – разколниците с икони и хоругви предвождат щурма на българския парламент.
22 януари – новоизбраният президент Стоянов полага клетва пред Пимен.
5 март – по искане на Татарчев и на разколниците ВАС “прогласява нищожността” на регистрацията на Св. Синод (решение № 130).
27 март – по заповед на Софиянски (РД-09-194/26.3.1997) Столичната община регистрира Инокентий като Софийски митрополит. Уставът на БПЦ е погазен за пореден път.
април – СДС печели парламентарните избори.
24 май – Стоянов е първият президент, който не включва в делегацията за Рим български духовници. За първи път на гроба на св. Константин Кирил Философ не звучи молитва на български език.
1998 г.
Богоявление – Стоянов е първият президент, който забранява на БПЦ да освети бойните знамена. Патриарх Максим му изпраща остро писмо: “Изразените от Вас съображения не могат да оправдаят отменянето на един такъв дълбоко сакрален патриотичен акт. Основанията за Вашето решение е изключено да приемем. Със забраната да бъдат благословени бойните знамена и представителни армейски части на Богоавление, Вие повторихте акта на тоталитарния безбожен режим от 1946 г.”
Великден – Стоянов е първият президент, който забранява прякото излъчване на тържествената света литургия от “Св. Ал. Невски” по БНТ. Защото “иначе” БНТ трябвало да излъчи и литургията на “алтернативния синод”. Откъде и защо следва “иначе”-то, не е ясно. За първи път между Св. Синод и самозванците е поставен знак за равенство. БПЦ е дискриминирана и принизена до разколниците.
И на Гергьовден, и на Оборище българските владици не са допуснати. Тезата, зададена от Стоянов, гласи: “Уставът на БПЦ е нищожен и двете страни са неканонични”. Тя ще набира скорост.
Юли – на погребението на Панкратий шефът на вероизповеданията в правителството на Костов - Любомир Младенов нарича и патриарх Максим, и Пимен нелегитимни и заявява, че България няма патриарх.
Август – Стоянов обявява, че няма да зачита “нито Максим, нито Пимен”.
30 септември – 1 октомври – Всеправославен вселенски събор, който по представителност и значимост се родее със Сардикийския поместен събор, състоял се в Сердика през 343-344 г. Участват 11 предстоятели на православни църкви. Съборът недвусмислено подкрепя и легитимира патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ. И постановява разколниците да се покаят и да се върнат в лоното на църквата. Те се покайват, а после отхвърлят решенията на събора.
Младенов обвинява Всеправославния събор в “посегателство срещу независимостта на БПЦ”, нарича го “Варшавски договор”, а разколът обявява за “Пражка пролет”. Деканът на богословския факултет проф. Донев осъжда събора като “национално предателство”.
октомври-ноември – СДС започва да прави избори за “свещеници и миряни”, за да се яви Св. Синод на събор, подготвен от СДС.
9-10 ноември – правителството на Костов финансира извънреден събор, свикан от разколниците. Съборът уволнява патриарх Максим и приема “устав”, според който патриархът може да бъде освобождаван, а архиереите да се регистрират отделно. Вицепремиерът Веселин Методиев приветства събора и “устава”. Младенов заявява: “Който благославя Максим, е разколник”.
1999 г.
Богоявление – водосветът е отслужен от разколника проф. Поптодоров.
януари – “България няма нито един патриарх”, казва от парламентарната трибуна вицепремиерът Методиев.
април – умира Пимен, разколниците обявяват за негов приемник Инокентий.
2000 г.
10 януари – Инокентий отслужва молебен в чест на погрома над парламента.
23 май – 109 държавни служители в МС полагат клетва. Водосвет отслужва Бараков и съветва премиера и служителите “всеки ден да проверяват съвестта си и да бъдат начисто с нея”.
18 октомври – определение № 6300 на ВАС прогласява втора БПЦ. Това е кулминацията във войната срещу БПЦ.
В обръщение на Св. Синод към православния български народ и към целия клир пише: “БПЦ е разпъната от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици”. Това обръщение не попада в емисиите нито на БНТ, нито на БНР, нито на БТА. То е публикувано в двата най-тиражни вестника като платено съобщение помежду малките обяви...
2001 г.
24 януари – разколниците дават на съд Св. Синод за нанесени щети на Софийска митрополия!
1 април – във всички храмове се чете писмо на Вселенския патриарх Валтоломей срещу разкола.
2 април – разколниците организират съд над дядо Максим, уволняват го от длъжността патриарх завинаги със запрещение от свещенослужение в това негово качество и искат да бъде заточен в манастир.
17 май – начало на предизборната кампания. Инокентий отслужва молебен в “Св. София” за победата на СДС. Там е и Костов.
юни – НДСВ печели изборите.
2002 г.
СДС заявява, че църквата ни е единна и неделима, че на всеправославния събор от 1998 г. е сложен край на разкола и обещава да не подкрепя никакви процеси на разцепление.
29 декември – в бр. 120 на ДВ е публикуван Законът за вероизповеданията.
Предводители и покровители на разкола
Филип Димитров – лидер на СДС и премиер
Светослав Лучников – министър на правосъдието
Александър Сталийски – министър на отбраната
Йордан Соколов – министър на вътрешните работи, после председател на 38-ото НС
Иван Татарчев – главен прокурор, сега адвокат на разколниците
Владислав Славов – заместник на Татарчев, после председател на Върховния административен съд (ВАС), сега член на Конституционния съд (КС)
Иван Григоров – председател на Върховния съд, после член на КС, сега председател на Върховния касационен съд (ВКС)
Методи Спасов – директор на Дирекцията по вероизповеданията към МС
Петър Стоянов - президент
Иван Костов – лидер на СДС и премиер, сега лидер на ДСБ
Веселин Методиев – вицепремиер
Васил Гоцев – министър на правосъдието, сега член на КС
Любомир Младенов – директор на Дирекция по вероизповеданията към МС
Стефан Софиянски – кмет на София, служебен премиер, лидер на ССД
Христофор Събев (отлъчен от БПЦ), Иван Сунгарски, Лъчезар Тошев – председатели на комисията по вероизповеданията съответно в 36-ото, 38-ото и 39-ото НС
Камен Бараков, Анатолий Балачев, проф. Радко Поптодоров, проф. Иван Донев
Временен синод, назначен от Методи Спасов (1992): Пимен, Калиник, Панкратий, Стефан, Софроний, Антоний, Иларион, Нестор, Наум, Галактион, Христофор Събев. През 1996 г. от този “синод” остава само Пимен - другите се отказват, Христофор е в САЩ, Стефан и Софроний са покойници
Втори разколнически синод (1996): Пимен, Инокентий, Борис, Гавриил, Константин, Яков, Евлогий, Генадий, Амвросий, Авенир, Павел, Теодосий, Никон. След Всеправославния събор (1998) в разкола остават само първите седмина.
Членове на Върховния съд: Божидар Колев, Людмил Нейков, Таня Митова (решение 662/2.7.1992) и Благовест Пунев, Любка Илиева, Добрила Василева, Пенка Иванова, Светла Петкова (решение 255/5.11.1992)
Членове на ВАС: Божидар Колев, Венета Марковска, Стефка Стоева, Боян Алексов, Дима Йорданова (решение 859/13.12.1996)
Членове на ВАС: Светла Петкова, Цветанка Табанджова, Йордан Златарев, Мария Костова, Йорданка Костова (решение 130/5.3.1997)
Членове на ВАС: Николай Урумов, Андрей Икономов, Антоанета Арнаудова, прогласили втора БПЦ с определение 6300/18.10.2000.
Бизнесът на водачите на разкола
Инокентий (Иван Стоянов Петров): управител на фондация “Св. Великомъченик Мина” (в УС участва Евгений Бакърджиев); член на Съвета на директорите на “Агромитропол” ДЗЗД; съдружник в “Сатком” (търговия с части и принадлежности за автомобили); съдружник на Генчо Харизанов, арестуван за производство на амфетамини; през 1999 г. двамата регистрират фирма “Арена турс”.
Камен Бараков: фирма “Алфа” (рекламна дейност), “Еврокредо” (външнтърговска дейност), “АБ груп” (строеж и продажба на недвижими имоти), съсобственик на “Вининвест”, едноличен собственик на “Октопус унд Персонал берайт стелунг” ГмБХ, Австрия, член на управителните съвети на хокейния клуб на “Левски” и на българската федерация по хокей на лед; член на Обединението за дясна алтернатива, начело с Евгений Бакърджиев.
материалът е от vsekiden.com
Прочетено: 13463 пъти
Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
