Климент Атанасов отпразнува импозантно своите 2х25
29 Ноември 2007, Четвъртък
“Голям художник на голям тезгях работи” - тази максима защити достойно в петък бургазлията Климент Атанасов. На попрището жизнено в средата, въпросният творец – макар и с повече от седем месеца закъснение - си призна за постигнатия юбилей – 2х25 години присъствие на грешната земя. По този повод Бургаската художествена галерия и Бургаският свободен университет с радост приеха да бъдат любезни домакини на юбилейната му експозиция, разпростряла се по невиждан досега в Бургас начин общо на четири етажа в двете сгради. Несметно, но предвидливо премислено количество творби илюстрираха богата жанрова палитра, в която Атанасов през годините успешно изпробваше таланта и находчивостта си в откриването на нови територии. От станалите вече прословути колажи и кравешки кожи, през абстракциите и портретите, чак до така нетипичните за “предишния” Климент пейзажи...
И за да бъде докрай непредвидим, художникът изненада своите приятели, изпълнили атриума на БСУ, с представянето си не само в образ, но и в слово. Сам изкушен в изящната реч, този път Атанасов се оказа лирически герой на естетски подредена и оформена книга, съвсем скромно и простичко озаглавена “Климент”. Видян през очите на другите е най-кратката, но точна характеристика на чудесно илюстрирания сборник от рецензии, интервюта и откровено /но и заслужено/ похвални писания по адрес на юбиляря.
Иначе и този, достоен за уважение труд на Пеньо Костадинов, не е успял да каже абсолютно всичко за Климент Атанасов. Защото присъствието му в артсалоните е само едната страна на присъствието му в онзи Бургас – Бургас на духа. Неговият отпечатък и до днес личи сред такива емблематични сбъдвания, като бургаския блусфест, празниците “Другото изкуство”, изключителни гостувания на творци от целия свят...
А най-хубавото на Климент е верността му към неговата си житейска максима - “Не се приемай насериозно!”. И той си я спазва, независимо че е автор и на подобни редове: “Някога самоопределението е ставало чрез ценностите, които създаваш и приемаш, днес чрез отхвърляне. Без разкоша на отрицанието човек не може да възприеме докосването до познанието, да опита ново начало, да изрови стара пътека под отъпкания път, водещ към илюзията за откриване на себе си.”
И за да бъде докрай непредвидим, художникът изненада своите приятели, изпълнили атриума на БСУ, с представянето си не само в образ, но и в слово. Сам изкушен в изящната реч, този път Атанасов се оказа лирически герой на естетски подредена и оформена книга, съвсем скромно и простичко озаглавена “Климент”. Видян през очите на другите е най-кратката, но точна характеристика на чудесно илюстрирания сборник от рецензии, интервюта и откровено /но и заслужено/ похвални писания по адрес на юбиляря.
Иначе и този, достоен за уважение труд на Пеньо Костадинов, не е успял да каже абсолютно всичко за Климент Атанасов. Защото присъствието му в артсалоните е само едната страна на присъствието му в онзи Бургас – Бургас на духа. Неговият отпечатък и до днес личи сред такива емблематични сбъдвания, като бургаския блусфест, празниците “Другото изкуство”, изключителни гостувания на творци от целия свят...
А най-хубавото на Климент е верността му към неговата си житейска максима - “Не се приемай насериозно!”. И той си я спазва, независимо че е автор и на подобни редове: “Някога самоопределението е ставало чрез ценностите, които създаваш и приемаш, днес чрез отхвърляне. Без разкоша на отрицанието човек не може да възприеме докосването до познанието, да опита ново начало, да изрови стара пътека под отъпкания път, водещ към илюзията за откриване на себе си.”
Прочетено: 3473 пъти