За съхранение на българщината

На 24 септември 2007 год. в Бургас тържествено се откри паметник – мемориал – символ на българската национална гордост, за прослава на геройски загиналите във войните за свободата и обединението на земите на хилядолетната етническа и духовна общност на Отечеството!

      Събитие, което е трябвало да стане преди повече от 60 години. Гражданите на Бургас приветстваха това събитие за съхранение на националната памет, защото който не помни и не познава историята си, рискува да я повтори!

      Архитектурно-скулпторната композиция на мемориала е изпълнена в полукръг от поотделно забити гранитни колони, симулиращи в миниплан древният и все още не разгадан Английски монумент т.нар. „Стоун...”.

      На някои от колоните са издълбани надписи за наименованието на водените войни и годините за края и началото им.

      Над тях е профилиран символът на Ордена за храброст, но не българският, който е с два кръстосани меча, а някой друг, много напомнящ на френския орден „Пур льо Мерит” или герба на Република Италия.

      От мемориала не дъха устремният дух на храбрия български войник, който с храбростта си през войните показа нечувана смелост, геройство и непоколебима обич към Родината!

      При това за голямо наше – българско - съжаление и за голяма радост на Сърбия – няма колона с надпис за най-отечествената българска война – сръбско-българската война от 1885 година.

      Всеки българин знае, че на 6-ти септември 1885 год., току-що освободен от османско робство, нашият народ извърши първия самостоятелен политически акт, като отхвърли задълженията на злополучния Берлински конгрес от 1878 год., който разкъса България на пет части и обяви Съединението на Княжество България с все още васалната на Османската империя Южна България!

      Ответният удар на събитието се очакваше от Турция като ощетена. Неочаквано, внезапно и коварно на 14-и ноември 1885 год. сръбският крал Милан нахлу в България с три армии, организирани в дивизии и полкове, командвани от генерали и полковници с боен опит и тактико-стратегическа подготовка на австро-унгарската войска, тогава внушаваща военна сила.

      Сръбският крал Милан гордо и високо заяви, че след три дни ще пие кафе в София. /Той не можа да пие кафето, защото избяга от фронта, но го пиха неговите офицери като пленници!/

      Започна най-отечествената българска война!

      Ударът беше гръмовен. Сръбската армия беше тотално разбита, крал Милан избяга, а великите сили спряха настъплението на българската войска в направлението към Белград!

      Трябва да отбележим, че оттук, буквално от мястото на мемориала, беше щабът на все още формиращ се и емблематичен за Бургас „24-ти пехотен черноморски полк”, който изпрати една дружина по море до Варна, откъдето по железница до Русе, след това по Дунав във Видин, където участва във вихрения щурм на Видинската крепост под командата на к-н Атанас Узунов сподвижник на Васил Левски и с тях „прецапа Тимокът дълбок”.

      Нито ред в мемориала за тази война, като че ли не е имало!

      За тях, героите на Сливница, Вазов изпя „Българио, за тебе те умряха”.

      И днес някъде, по подстъпите на Пирот, е символичният гроб на „Стоянча”, засипван със снежни преспи, обдухван от ветрове и бури! – И така Стоянча не се завърна в Коледната нощ на 1885 год.

      За него ние пеем марша „Велик е нашият войник”!

http://far.bourgas.org/more_news.php?id=7658