Йордан Цонев: Не обичам двуличници като Костов

04 Януари 2001, Четвъртък

Не хората на БСП, а приближените на премиера направиха в очите на бургазлии лидерите на СДС търгаши и бакали, смята бившият председател на парламентарната бюджетна комисия

- Г-н Цонев, изненада ли ви правителственото решение за сградата на Бургаския свободен университет?
- Знам го решението, но не мога да го коментирам. Съветвам ви да се отнесете към кмета Йоан Костадинов. Той беше председател на надзорния съвет на университета 8 месеца.
- Питам ви съвсем конкретно, тъй като по ваше време в Бургас студентите получиха уверения от Екатерина Михайлова, Евгений Бакърджиев, Надежда Михайлова и Богомил Бонев, тогава все още вътрешен министър, че няма да ги извадят от сградата, а сега се получава тъкмо обратното.
- Ами как да ви кажа. Просто не съм в проблема сега. Тогава беше така и се действаше в тази посока. След това и аз бях изненадан от това решение, но... Проблемът е много сложен, за да може да го коментираме така. Освен това не искам да участвам в един спор, в който никога не съм участвал, и да вземам страна. И съдът е важен, и студентите са важни. Аз симпатизирам милиони пъти повече на студентите, отколкото на съда, но съдът е важна институция. Каквото и да напишете от мое име: Цонев каза "за" студентите или Цонев каза "за" другите, все ще бъде в мой ущърб. Ако искате, мога да ви кажа, че имаше начин проблемът да се реши, но просто не са в час и затова не го решиха.
- Как можеше да се реши проблемът?
- Съдът да вземе сградата на Дома на народната армия, защото тя не служи за нищо. Раздадена е само на разни арендатори. Обаче лобистки или някакви други интереси на Бойко Ноев решиха друго.
- За интереси на Ноев намекна и ректорът на университета Чобанов.
- Ама как, ние го бяхме измислили. Проблемът със съда стои. Той не е измислен от магистратите. Но той не може да се реши за сметка на студентите. Спокойно можеше МО да прехвърли ДНА на Министерство на правосъдието. Но в един момент решиха, че може би така е по-лесно.

-----------Каре------------
И както можеше да се очаква, Бургас остана стадо без кучета. Сега всеки може да го лае, колкото си иска и както си иска, това е. Добър или лош, като ударех по масата - слушаха, нали. Сега кого да слушат? Катя ли? Тя няма хабер к"во става в Бургас. Юлия ли? Дражев ли? Любо Пантелеев ли? Кой? Просто няма кой да каже: този проблем не става така, ще го решите иначе.
-------------------------

- Очаквате ли сега, когато ви няма, бургазлии да преоценят заслугите ви за града?
- Знаете ли колко е болно? Искам да ви кажа, че аз съм човек, който никога в живота си сметка не съм гонил на никой. Просто ми минава за час и половина. Знаете ли колко е лошо да живееш с тази болка. Аз ви го казвам съвсем откровено. При това аз съм човек, който знае, че няма един грам бизнес в Бургас. И не съм имал и грам. Разбирате ли? И целият град да те мисли, че ти си някакъв, разбирате ли? Тръгнеш за някъде - този магазин неговият, тази сладкарница - негова. Не знам кое - негово. Разбирате ли? Целият град да те мисли за някакъв такъв бакалин, а в същото време ти да работиш наистина за града, защото ти е кеф да работиш за града. Сега ще го разберат. Ей така ще им се решават проблемите. Точно по този начин. Знаете ли кога щях да им дам да направят тази глупост с университета? Точно никога.
- Но така няма ли опасност военните да останат без сграда?
- Те какво правят там? То няма ни един военен бе, братко, там. Идете се завъртете да видите така тайничко и си напишете едно репортажче. Вътре има настанени банки, офиси, сладкарница, дискотека... Последният човек, който влиза там, е военният.
- Вие казвате, че вашата болка е Бургас, но и Иван Костов казва същото.

-------------------
- На Костов Бургас му е точно толкова болка, колкото на мен ми е болка Карнобат. Ако му беше болка Бургас, щеше малко повече да се вслушва в това, което му казваме, и щеше малко повече да мисли за Бургас. И щеше да направи някои неща за Бургас, така че бургазлии да не припознават в хората, които работят за тях, търгаши и бакали. Защото неговите хора ни направиха такива. Не хората на БСП, неговите хора ни направиха в очите на хората търгаши и бакали.
------------------

- Познавате ли новия лидер на СДС-Бургас Стоян Желев? Той не е популярен в града. Очаквате ли при това положение да се разбие съюзът на СДС с Христо Порточанов в общинския съвет?
- Не го познавам. Това е. От 13 депутати познайте колко ще спечелят. Аз го казах. Разпада се бе, братко, цялата история. Всеки ваш въпрос е риторичен. Той съдържа в себе си отговора. Ето, вие ми назовавате 10 проблема, които вече са реални проблеми от един месец. И защо ги има тези проблеми? При положение че аз не се меся, не създавам групи, не поощрявам никой, не натискам никой. Защо ги има? Има ги, защото няма лидер. Разбирате ли? Щото са мишлоци и щото се опитват сега, когато стадото няма кучета, да го изръфат. Ето това е цялата истина. Жалко. Единственото нещо, за което съжалявам, е наистина за града. Защото видях какво значи големи градове да нямат лоби. Например Варна. Тия 4 години си ги натискахме, както си искахме. Все едно няма такъв град в страната.
Докато, ако се върнат сега назад и погледнат бюджетите на община Бургас и парите за обектите, и за улици... В нямането градът е бил толериран.
- И в същото време Бургас нямаше нито един лев, за да купи автобуси?
- Това е проблем на кмета. Аз можех много лесно да му го реша. Не можеш да искаш да бъдеш най-гордият тип на земята, да спрягаш и да спряташ интриги, да не уважаваш хората и да искаш същите тези хора да ти решават проблемите. Когато бях председател на бюджетната комисия на общинския съвет до 1995 г., аз лично съм отпускал два заема за автобуси, за резервни части, за гуми от общинския бюджет и на следващата година пак аз съм ги опрощавал.

-----------------
Той по тоя тертип подходи и в национален мащаб. Взе заем, купи автобусите и след това искаше аз да му го опростя. Да, можех да му го опростя, братко, ама то биваше да има малко държание насреща. Малко уважение да има. Да каже: "Чакай сега тука, направих една грешка. Купих счупени автобуси, не ми свършиха работа, ама нали, пичове, сме тука, аз няма да разрешавам да те плюят тука, нали, както ти не ме плюеш." Пък той, като дойде, прави интриги и опрости ми тука 10 млн. ДМ. Как да стане тая работа, на какво отгоре?
-----------------

- Мислите, че кметът трябва да съжалява за това, което стана с вас?
- Аз съжалявам най-много, защото ви казах, аз наистина работех. Аз сега разбирам колко съм работел. Кой каквото иска да си мисли.
- Смятате ли да се кандидатирате на предстоящите избори?
- Засега не. Нямам такава налудничава идея. Нямам идея и да организирам някакво ново движение, както писаха. Аз не си падам по този род апостолска дейност.
- Значи не смятате да напускате СДС?
- Естествено, че не смятам. Стоя си в СДС, но няма да се кандидатирам. Човек може да направи чудеса, разбираш ли? Никой не може да го спре. Човек може да ги направи, когато е способен и му се работи. Обаче когато хората го гледат с недоверие, нищо не може да се направи. Знаете ли какво значи нищо? Абсолютно си с вързани ръце.
- Казвате, че едва ли не от нищо са се родили тези подмятания, но дълго време бяхте съратник с Венцислав Чамурджиев, а знаете каква е славата му из града...
- Не бях съратник. Аз го заварих в СДС. Недейте забравя, че през 1996 г. централното ръководство на СДС начело с Иван Костов водеше битка да изгони кинжалите на Едвин Сугарев и да превърне СДС-движение в СДС-партия. И СДС-Бургас беше крепост на кинжалите чрез Красимир Момчев. Що го забравяте това нещо. И се чудеха как да направят така, че по места да овладеят една по една организациите. Тогава дойдоха при мен и ми предложиха да стана председател. Чамурджиев беше вътре, беше шеф на клубовете на Лучников. Лучников му беше дал тапията. Нали знаете как ставаше? Националният председател дава на регионалния. И с гласовете на Пламен Янчев, Васко Камберов, на Венци и т. н. ме избраха. Ако си спомняте, тогава с 200:100 гласа.
- Аз имах предвид времето, когато работехте много активно с Чамурджиев. Аз самият съм ви засичал неведнъж в неговия офис, който се помещаваше в едно бургаско кино.

-------------------
- Ма не работехме заедно, бе. Момчето ходеше да си рекетира и казваше, че са за мене, бе. Когато го разбрахме това нещо, на третия месец, го извикахме в София и му казахме, ако обича, веднага да напусне СДС. Ама моментално. Кой му го каза? Аз. Забравихте ли ги тия работи? Ходеше момчето и си работеше, и си рекетираше, и си вземаше пари и казваше: "Тез са за СДС, тез за Цонев, тез за еди-кой си." И аз какво да направя? Да застана под телевизията и да кажа "Не е вярно"? Абе те са ходили, Божидаре, вкъщи, при жена ми. Приятелки на Пролетина ходят и й казват: "Виж, Пролет, тука искат за някакви обекти, искат ни едни марки. Обаче може ли да помолиш Данчо да ги разсрочи. Ние ще си ги платим." Жена ми казва: "Чакай, бе, к"ви са тия глупости, за к"во ми говориш. Ние сме приятели, как?" "Ама те казват, че са за Данчо, затова при тебе идваме." Ти разбираш ли за какво става въпрос, в какви мащаби?
----------------------

Ми тия момченца камберчетата (Васил Камберов, зам. областен управител на Бургас и областен лидер на СДС Бургас - б. а.) к"во мислиш, че правеха те? Те, от друга страна, го вършеха и казваха, че е за мен и за СДС. Това е Бургас, братко. Кажи ми как да изляза и да го опровергая? Как да кажа пред обществото: абе, тука това е така, те вземат, ама като не мога да го докажа?
- Много е просто. Вашите жалващи се приятели застават до вас и си казвате нещата?
- Карал съм ги, мислите ли, че не съм ги карал.
- И не искат? Вие сте лидерът на СДС, а те не искат?
- Не искат бе, братко, страх ги е, бе! Данчо, не ни забърквай в такива работи. Тия са мутри, ония са мутри. Вие познавате ли кой е Венци?
- Беше ваш заместник в СДС.
- Според вас няма ли да ви отрежат главата, ако се разприказвате? Как мислите? Би трябвало да ги познавате вече хората в града. Тоя разговор си го водим, но нещата не са прости, приятелю. Да, знаех какво правят. Въпросът е, че тези неща в някой друг град нямаше да хванат дикиш. Просто нямаше да хванат. Хората щяха да кажат - чакай бе. Най-простото нещо - щяха да се замислят: "Айде бе, ние сме го виждали с ягуара през 1994/95 г. Ами той имаше S-класа през 1992 г. Ами че 1990 г. сме го виждали с 3 коли. Ами 1985 г. с жена си имат единствения мерцедес в Бургас. За какви неща си говорим? Чакай, бе, той е председател на бюджетната комисия на България. Какви сладкарници, бе? Какви глупости говорите вие, бе? Ние нали го знаем това момче колко има в главата си. Той ще тръгне да прави пари от сладкарници или от бакалии ли, бе?" Колко хора си го зададоха този въпрос? Точно николко. Злорадстваха, кикотеха се, псуваха, нали? И какво сега? Сега кой спечели?
- Но вие знаете, че по същото време имаше твърдения, и то подкрепяни от най-високо място, че и вие сте събирали пари от името на Костов. Споменаваха се даже конкретни фирми, които сте обходили.
- Това просто е абсурд. Тия неща тръгнаха от Венци, който ходеше да рекетира мениджърите, да им иска, за да ги оставим на поста. И вие, както виждате, аз ги махнах всички до един. Защото наистина разбрах, че те са готови да му дадат пари. Мога да ви кажа какви цифри бяха подготвили, за да останат. - Нека да ви питам накрая: защо след като сте изчистили СДС от боклука, си развалихте отношенията с Иван Костов?
- Защото е двуличен човек. Аз не обичам такива хора.