Архитекти искат квартал от небостъргачи в Бургас
Курортите по брега се планират по нормативите за застрояване в градските центрове
Българските градове и черноморски курорти са пълни с безлични сгради,алармира нуждаещи се от реновиране. Всяко населено място трябва да изработи индивидуална политика за промяна на облика и постоянни колективи да отразяват промените в урбанизирането на населеното място и обогатяването на зелените площи - белите дробове на населените места. За това настояват архитекти от страната, обяви арх. Веселин Белинчев, член на Националната архитектурна камара (НАК).
За жалост един за българските инвеститори продължава да е важен евтиният архитектурен проект и възможността той да бъде одобрен от общините. " Тази е причината за появата на толкова много безобразни сгради - бързо построени, без необходимата компетентност и професионализъм, твърди Белинчев.
Надеждите на архитектите, членуващи в НАК, са това положение да се промени с влизането на страната в ЕС. Според тях най-напред трябва да се повиши качеството на проектиране и строителство, да се отдели повече внимание на приемствеността, хармонията, ансамбъла, който би бил в съзвучие с останалите сгради, както и да се изгражда подходящата среда около сградите.
"В Бургас например би могло да има небостъргач, но защо да е само един, пита Белинчев. Защо да не са пет или десет, петнайсет? Добре е да се оформи цял квартал с небостъргачи. "Аз лично мисля, че мястото, където сега се планира да бъде издигнат небостъргачът, ще унищожи част от рекреативната зона на града. Около Бургас има достатъчно други пространства, където би могъл да се оформи цял един финансов квартал."
Все повече архитекти протестират срещу стопроцентното застрояване на земеделските земи, твърдят от НАК. Те смятат, че с подробни устройствени планове (ПУП) трябва да се фиксират земите, където да бъде извършено застрояването. "Всяка зона има нужда от комуникации, водоснабдяване, електроснабдяване, пътища, от цялата инженерна инфраструктура", казва арх. Белинчев.
Според данни, оповестени от архитектурната камара в Бургас, в Гърция земеделските земи променят предназначението си и се застрояват само при положение че са минимум 4 дка. От тях могат да бъдат застроени само 200 кв.м. "Ако в съседство с един терен има още 4 дка обаче, това не означава, че върху тях автоматично могат да се застроят още 200 кв.м, уточнява Веселин Белинчев. Допустимото застрояване в такъв случай е в размер на не повече от 10 процента върху допустимата застроена площ." Така според архитекта в Гърция се овладява ситуацията с презастрояването и страната се предпазват от грешките, допуснати по българското Черноморие. "Ако хипотетично допуснем, че цялата крайбрежна зона представлява частни земеделски земи и можем да ги преотредим като строителни терени по сега съществуващото у нас законодателство, това означава, че на практика никой няма да има достъп до морето, дори и като визия", категоричен е арх. Белинчев.
Според него навсякъде се строят само жилищни сгради с туристическо предназначение, без да се оформят зони за лека промишленост. "Хората, които продават земите си, имат измамното усещане, че си "оправят положението", получавайки пари, които не влагат в нищо дългосрочно. Трябва да се мисли върху дълготрайната инвестиция и това, което населението ще придобие като дивиденти в бъдеще", смята Белинчев.
Друга грешка според архитекта е строителството на големи комплекси. "Развиването на семейния туризъм трябва да се превърне държавна политика, тъй като туристите, които очакваме и на които разчита нашата страна сега, са по-слабо платежоспособни граждани на западните страни. Така че тези, които строят огромни комплекси, предназначени за т.нар. богати туристи, трудно биха устояли да поддържат едно такова ниво", коментира арх. Белинчев.
Той подчерта, че сега в курортните зони и по крайбрежието се строи по нормативите за отстояние, височини, изисквания за разстояние като в една централна градска част.
За курортните зони трябва да има по-специфични правила, изготвени от екипи от специалисти архитекти, икономисти, ландшафтни специалисти, урбанисти, археолози, историци, лесовъди и еколози, твърдят архитекти.
Прочетено: 3772 пъти