Тракийският въпрос

28 Октомври 2007, Неделя

Автор: Д-р Божидар Димитров

Става дума за геноцида над българите в Източна и Западна Тракия през Балканските войни, чиято 95-годишнина чествуваме днес
Днес цената на конфискуваните български имоти и пропуснатите ползи са направили сумата 16-17 млрд. долара
Българското землище през 19 век и Санстефанска България.
В сряда българската евродепутатка Маруся Любчева постави в Европарламента т.н. от нея "Тракийски въпрос", чието справедливо разрешение е необходимо условие за приемането на югозападната ни съседка Турция в Европейския съюз. Можем да приветствуваме смелата стъпка на бургаската депутатка. Заедно с Евгени Кирилов, който преди няколко седмици направи на пух и прах македонизма в предприсъединителния доклад за Македония и вкара в него нашите искания тези евродепутати дават блестящ пример как трябва да се действува в Европарламента в защита на българските национални интереси.
Но убеден съм, че хиляди българи доста са се зачудили за какъв точно "Тракийски въпрос" става дума. По ред необясними поне за мен причини "тракийският въпрос" е останал в сянка и на "македонския въпрос" и дори на "добруджанския въпрос". Още повече, че и самата г-жа Любчева поради доброто си възпитание и приличието, което вероятно трябва да се спазва в Европарламента, не нарече нещата с истинското им име. Става дума за геноцида над българите в Източна и Западна Тракия през Балканските войни, чиято 95-годишнина чествуваме днес. Мимоходом ще отбележа, че арменците нямат тези скрупули, упорито стоят зад израза "арменски геноцид" и успяха да накарат много парламенти по света да гласуват осъждащи резолюции по въпроса. Преди няколко дни това стана и в Сената на САЩ.
В навечерието на Балканската война в двете Тракии живеят според различни статистики между 400-450 000 българи в стотици села и градове. Селата са или смесени (с гърци и турци) или чисто български. Значителен брой от тези 450 000 живеят в градовете - Лозенград, Одрин, Цариград, Люле Бургас, Малък Самоков и т.н.
В този регион българите са население, живеещо още от времената на Българското средновековно царство и Византия. Една голяма част от тях обаче са потомци на българи от всички краища на българското етническо землище, които след като Османската империя завладява целия Балкански полуостров и така ликвидира границите между балканските държави се заселват в Източна Тракия. Причината са топлите плодородни земи в непосредствена близост до огромния консумативен център Истанбул. Османската феодална система повелява мюсюлманите да воюват, а християните да ги хранят. През ХV-ХІХ век османските султани, чиито постоянен проблем е как да изхранят милионния Истанбул (за да няма бунтове) тайно стимулират заселването на българи в региона на Източна Тракия. И се получава парадоксът - по същото време, когато Атлантическите нации колонизират света с кораби, българите колонизират с по два бивола и рало европейските владения на Османската империя. Колонизационната вълна на българите прелива бреговете на Европа и захапва и Мала Азия, където към 1913 г. има вече 28 български села.
Трагедията на българите в Тракия започва през 1903 г., когато над 200 села са опожарени, около 3 000 българи избити, а над 50 000 емигрират в свободна България. Вторият удар е през 1912 г. Огненият валяк на войната през октомври-ноември смила десетки села и причинява смъртта на нови хиляди мирни българи. Но истинският геноцид тепърва предстои.
На 31 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор между Османската империя, България и балканските й съюзници. Източна Тракия по линията Мидия-Енос остаСтава дума за геноцида над българите в Източна и Западна Тракия през Балканските войни, чиято 95-годишнина чествуваме днес
Тракийският въпрос
Днес цената на конфискуваните български имоти и пропуснатите ползи са направили сумата 16-17 млрд. долара
Д-р Божидар Димитров

Българското землище през 19 век и Санстефанска България.
В сряда българската евродепутатка Маруся Любчева постави в Европарламента т.н. от нея "Тракийски въпрос", чието справедливо разрешение е необходимо условие за приемането на югозападната ни съседка Турция в Европейския съюз. Можем да приветствуваме смелата стъпка на бургаската депутатка. Заедно с Евгени Кирилов, който преди няколко седмици направи на пух и прах македонизма в предприсъединителния доклад за Македония и вкара в него нашите искания тези евродепутати дават блестящ пример как трябва да се действува в Европарламента в защита на българските национални интереси.
Но убеден съм, че хиляди българи доста са се зачудили за какъв точно "Тракийски въпрос" става дума. По ред необясними поне за мен причини "тракийският въпрос" е останал в сянка и на "македонския въпрос" и дори на "добруджанския въпрос". Още повече, че и самата г-жа Любчева поради доброто си възпитание и приличието, което вероятно трябва да се спазва в Европарламента, не нарече нещата с истинското им име. Става дума за геноцида над българите в Източна и Западна Тракия през Балканските войни, чиято 95-годишнина чествуваме днес. Мимоходом ще отбележа, че арменците нямат тези скрупули, упорито стоят зад израза "арменски геноцид" и успяха да накарат много парламенти по света да гласуват осъждащи резолюции по въпроса. Преди няколко дни това стана и в Сената на САЩ.
В навечерието на Балканската война в двете Тракии живеят според различни статистики между 400-450 000 българи в стотици села и градове. Селата са или смесени (с гърци и турци) или чисто български. Значителен брой от тези 450 000 живеят в градовете - Лозенград, Одрин, Цариград, Люле Бургас, Малък Самоков и т.н.
В този регион българите са население, живеещо още от времената на Българското средновековно царство и Византия. Една голяма част от тях обаче са потомци на българи от всички краища на българското етническо землище, които след като Османската империя завладява целия Балкански полуостров и така ликвидира границите между балканските държави се заселват в Източна Тракия. Причината са топлите плодородни земи в непосредствена близост до огромния консумативен център Истанбул. Османската феодална система повелява мюсюлманите да воюват, а християните да ги хранят. През ХV-ХІХ век османските султани, чиито постоянен проблем е как да изхранят милионния Истанбул (за да няма бунтове) тайно стимулират заселването на българи в региона на Източна Тракия. И се получава парадоксът - по същото време, когато Атлантическите нации колонизират света с кораби, българите колонизират с по два бивола и рало европейските владения на Османската империя. Колонизационната вълна на българите прелива бреговете на Европа и захапва и Мала Азия, където към 1913 г. има вече 28 български села.
Трагедията на българите в Тракия започва през 1903 г., когато над 200 села са опожарени, около 3 000 българи избити, а над 50 000 емигрират в свободна България. Вторият удар е през 1912 г. Огненият валяк на войната през октомври-ноември смила десетки села и причинява смъртта на нови хиляди мирни българи. Но истинският геноцид тепърва предстои.
На 31 май 1913 г. в Лондон е подписан мирен договор между Османската империя, България и балканските й съюзници. Източна Тракия по линията Мидия-Енос остава за България. Десетки български села в зоната от линията до Цариград (и в Мала Азия) остават извън България, но в общи линии тракийският въпрос е справедливо разрешен - подготвя се обмен на население и имоти.
На 16 юни обаче България се вплита във война със съюзниците си. В Източна Тракия не остава и една българска военна част. На 28 юни нарушавайки Лондонския договор турската армия нахлува в Източна Тракия, избивайки безмилостно мирното българско население. Това наистина е геноцид - в огромни села като Булгаркьой с по 2-3 000 души население живи остават единици. Струпани в тълпи на мегданите българите са избивани с картечници, пушки, ятагани. В кланицата в Одрин българите са наредени на опашка пред колачите и дори плащат подкупи, за да минат по- напред и прекратят мъките си.
И ако в България все пак успяват да избягат 150-200 000 души, то е само защото турските войски настъпват бавно и неуверено. Те не могат да повярват, че българското правителство не е оставило два - три полка, които ей сега ще се покажат от околните хълмове и ще ги насметат в Мраморно море, както преди пет-шест месеца.
Турското правителство не разрешава повече българите да се завърнат в селищата си и конфискува имотите им. След дълги преговори през 1925 г. турското правителство на Кемал Ататюрк подписва в Анкара договор, който предвижда да бъдат изплатени имотите на тракийските българи. Заедно с пропуснатите лихви и ползи са оценени на 983 000 000 долара.
Турските правителства не са денонсирали и до днес договора. Но не са изплатили и цент по него. Междувременно днес цената на имотите и пропуснатите ползи са направили сумата 16-17 милиарда долара.
Българските правителства не бива да пропускат блестящата възможност да поставят условие за приемането на Турция в ЕС (нещо, което по други причини трябва да стане и ще стане) изпълнението на Ангорския договор, с което "Тракийският въпрос" ще остане в историята.
Турското правителство не разрешава повече българите да се завърнат в селищата си и конфискува имотите им. След дълги преговори през 1925 г. турското правителство на Кемал Ататюрк подписва в Анкара договор, който предвижда да бъдат изплатени имотите на тракийските българи. Заедно с пропуснатите лихви и ползи са оценени на 983 000 000 доларава за България. Десетки български села в зоната от линията до Цариград (и в Мала Азия) остават извън България, но в общи линии тракийският въпрос е справедливо разрешен - подготвя се обмен на население и имоти.
На 16 юни обаче България се вплита във война със съюзниците си. В Източна Тракия не остава и една българска военна част. На 28 юни нарушавайки Лондонския договор турската армия нахлува в Източна Тракия, избивайки безмилостно мирното българско население. Това наистина е геноцид - в огромни села като Булгаркьой с по 2-3 000 души население живи остават единици. Струпани в тълпи на мегданите българите са избивани с картечници, пушки, ятагани. В кланицата в Одрин българите са наредени на опашка пред колачите и дори плащат подкупи, за да минат по- напред и прекратят мъките си.
И ако в България все пак успяват да избягат 150-200 000 души, то е само защото турските войски настъпват бавно и неуверено. Те не могат да повярват, че българското правителство не е оставило два - три полка, които ей сега ще се покажат от околните хълмове и ще ги насметат в Мраморно море, както преди пет-шест месеца.
Турското правителство не разрешава повече българите да се завърнат в селищата си и конфискува имотите им. След дълги преговори през 1925 г. турското правителство на Кемал Ататюрк подписва в Анкара договор, който предвижда да бъдат изплатени имотите на тракийските българи. Заедно с пропуснатите лихви и ползи са оценени на 983 000 000 долара.
Турските правителства не са денонсирали и до днес договора. Но не са изплатили и цент по него. Междувременно днес цената на имотите и пропуснатите ползи са направили сумата 16-17 милиарда долара.
Българските правителства не бива да пропускат блестящата възможност да поставят условие за приемането на Турция в ЕС (нещо, което по други причини трябва да стане и ще стане) изпълнението на Ангорския договор, с което "Тракийският въпрос" ще остане в историята.
Турското правителство не разрешава повече българите да се завърнат в селищата си и конфискува имотите им. След дълги преговори през 1925 г. турското правителство на Кемал Ататюрк подписва в Анкара договор, който предвижда да бъдат изплатени имотите на тракийските българи. Заедно с пропуснатите лихви и ползи са оценени на 983 000 000 долара