Кандидатите за кмет обещават розово бъдеще за града, пише в "Капитал" Иван Михалев

Изборите са като лова на патици. И за едното, и за другото са нужни примамки.

На езика на ловците това се нарича мюре - стръв за привличане на пернатия дивеч. В политическия живот за примамка се използват основно предизборни обещания. Целта е да бъдат закарани пред урните максимален брой гласоподаватели.

До края на ловния сезон остават две седмици, ако се броят и балотажите за кметове. Ето защо в цялата страна се наблюдава засилено предлагане на предизборни мюрета.

Бургас не прави изключение. Местните политици обещават розово бъдеще за града, който заема второ място по икономически потенциал след София. В навечерието на изборите дори беше лансиран проект, наречен с гръмкото название "Супер Бургас" (по аналогия със "Супер Боровец"), който предвижда изграждане на морска гара.

Така ще се обединят трите вида транспорт - автобусен, железопътен и воден на принципа "три в едно". Разчита се, че този общ транспортен център ще отвори Бургас към морето и ще стимулира развитието на туризма и правенето на бизнес в града.

"Източната порта на Европейския съюз"

От тази година Бургас вече не само крайна точка на България, но и източна граница на Европейския съюз. През него минава европейски транспортен коридор №8, който осъществява най-късата сухоземна връзка между черноморското и адриатическото крайбрежие. Оттук минава и целият туристическия поток за цяла Южна България.

С довършването на магистрала "Тракия" значението на града за икономиката и туризма на България ще се засили още повече.

Истината е обаче, че Бургас отдавна няма статут на туристически град. Той е по-скоро междинна спирка по пътя на туристите към курортите на север и юг от него като Несебър, Слънчев бряг, Созопол, Дюни и Елените. Причината не е само в многото индустриални предприятия, които с дейността си замърсяват Бургаския залив и отблъскват туристите.

Истината е, че градът има занемарен вид поради липсата на инвестиции. За това допринася пасивността на местните власти, които нямат практиката да финансират чрез кредити мащабни проекти.

Докато други далеч по-бедни общини успяха да си осигурят ресурс чрез различни облигационни и банкови схеми, Бургас се опитва да финансира инвестиционната си програма със собствени средства (които винаги не достигат). Общината няма дори международно признат кредитен рейтинг.

"Бургас е рекордьор в занемаряване на тази част от дейността. Смешно ми беше, когато видях, че в отчета на кмета за последния мандат за четири години са усвоени 8 млн. лева от общинската администрация. Аз като една частна фирма за последната година съм защитил проекти и съм усвоил 20 млн. лева", казва Ваклин Стойновски, местен бизнесмен и кандидат за кмет.

Небостъргачи в Морската градина

Десният кандидат Димитър Николов обвини сегашната управа, че Бургас се "развива на принципа на цигански катун - всеки строи където намери". Главната причина за безразборното строителство е липсата на съвременен Общ градоустройствен план.

Действащият сега е от 70-те години и е напълно непригоден. Докато се бави неговото осъвременяване, в Бургас се строи бурно "на парче" с изменения в съществуващия план.

Строителството на нови жилищни сгради чувствително изпреварва създаването на необходимата инфраструктура. Става дума както за липсата на нови улици, водопроводи и канализация, така и за дефицит на детски ясли, детски градини и училища, които да поемат нарасналия брой деца.

"Само в квартал "Меден рудник" има над 650 чакащи молби за записване в детски ясли", посочва Димитър Николов. Той обвини кмета Костадинов, че вместо да инвестира в инфраструктура, е предпочел да налее 4 млн. лева за покрив на летния театър.

Един от примерите за строителния хаос е спорният проект за строителство на небостъргач върху парцел в Морската градина, за който общината вече издаде разрешение. Бъдещата сграда ще се издигне на мястото, където доскоро се намираше ресторант "Воденицата" (известна още като "Ефендиевата къща").

Зад проекта стои бизнесменът Ваклин Стойновски, който е концесионер на бургаския плаж и държи верига от заведения в града.

"Силуетът на Бургас, погледнат от Сарафово, прилича на Ню Йорк. Може би затова в мен надделя идеята да направя нещо значимо за града, а не просто поредния блок, от който ще се спечелят някакви пари", е написал той в сайта си, където е публикувана и скица на бъдещата сграда.

Самият проект обаче има много противници в Бургас, които смятат, че мястото на небостъргачите не е в Морската градина. Появиха се и упреци, че имотът е придобит по не особено законен начин.

Ваклин Стойновски отрича да има нередности и декларира готовност да се откаже от проекта, ако бургазлии го отхвърлят чрез референдум.

Една от задачите пред бъдещия нов общ устройствен план е да определи зоните, в които ще се развива градът. Тъй като Бургас е заобиколен от езера, остават две възможности - към кварталите "Сарафово" и "Крайморие".

Една от идеите е центърът да се удължи по главната улица "Александровска" в западна посока, където да се изнесе деловият живот, а старата градска част да се превърне в архитектурен резерват и синя зона.

Тази идея беше лансирана от кандидата на ГЕРБ Димитър Николов. Заедно с повечето останали претенденти за кметския стол той се обяви срещу високото строителство в крайбрежната зона.

Транспортният хаос

Най-големият бургаски квартал е "Меден рудник", в който живеят около 80000 души. Това е цял град от мащабите на Сливен. Достъпът до него обаче е силно затруднен поради факта, че автомобилният поток се сблъсква с трафика по посока Созопол.

В пиковите часове през лятото се образуват километрични опашки от чакащи на светофара автомобили. Проблемът може да се реши, като се изгради обходен път или се направи детелина на две нива, която да раздели автомобилния поток за Созопол от този за "Меден рудник". Проект за такова съоръжение съществува отдавна, но общината така и не успя да осигури досега нужното финансиране от около 15 млн. лева.

Другият приоритетен проект е изграждането на надлез в района на товарната жп гара, който ще разтовари градския център от транзитните потоци. За него също са нужни около 16 млн. лева.

Градът се нуждае и от спешна подмяна на асфалтовата настилка на централните улици. Общата сума на необходимите инвестиции в пътна инфраструктура надхвърля 46 млн. лева, които общината разчита да получи от държавата.

Проблем е и липсата на места за паркиране. "Навремето бургаската пътна мрежа е била оразмерена за 92 000 автомобила. Сега натовареността е три пъти повече, а да не говорим през курортния сезон. Всеки месец в бургаския КАТ се регистрират около 1000 нови автомобила", коментира кметът Йоан Костадинов.

Екологията - проблем №1

Заради голямото промишлено производство в района и предстоящото изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис, екологията все повече ще се превръща в най-големия проблем за общината. Основният замърсител на въздуха в района е "Лукойл Нефтохим".

Емисиите сероводород, които рафинерията пуска в атмосферата, през цялата година надхвърлят пределно допустимите норми, се казва в доклад, качен на сайта на общината. Това се потвърждава от автоматичната контролна станция в "Долно Езерово".

Предполага се, че същото е и в околните населени места, където не се извършват замервания. На предприятието периодично се съставят актове и се налагат глоби. Най-пряко засегнати са селата Братово, Ветрен, Равнец, гр. Българово и бургаските квартали "Лозово" и "Долно Езерово".

Освен "Лукойл Нефтохим", заслуга за замърсяването на въздуха в града, имат още 20 предприятия с горивни инсталации.

Другият голям замърсител на въздуха са автомобилите. На някои от най-оживените кръстовища в града концентрациите на азотни оксиди надхвърлят три пъти пределните норми. Главната причина за това е лошата транспортна схема на Бургас, която насочва автомобилните потоци по малко на брой улици и булеварди с голям трафик.

Замърсяването на въздуха с азотни оксиди се чувства особено силно в летния туристически сезон, когато почти целият поток за Южното Черноморие минава транзитно през града, тъй като общината не е изградила обходен маршрут. Принос имат също многото строежи и съществуващият градски транспорт, който се извършва основно от автобуси втора ръка.

Газификацията - шанс за туризма

Екологичната картина в Бургас е пряко зависима от реализацията на проекта за газификация на града. Замяната на течните горива с природен газ ще доведе до намаляване на вредните емисии от серни и азотни окиси. Така ще се снижат и емисиите на тежки метали, твърди частици и неорганични вещества във въздуха.

На практика газификацията е единственият реален шанс за подкрепа на туризма, който е поминък за местното население. Отделно тя ще доведе до големи икономии на средства за общината за отопление и разтоварване на съществуващата електроснабдителна система, която изнемогва в пиковите части от годината.

Проектът беше възложен на фирмата "Газоснабдяване Бургас" ЕАД, която обяви, че приоритетно ще се изграждат тръби до промишлените зони в града. Предвидено е до 2013 г. да бъдат захранени с газ всички промишлени предприятия и част от домакинствата.

Друг неотложен проблем е подмяната на ВиК мрежата. Градът се захранва с вода от язовирите "Камчия" и "Ясна поляна", но по официални данни 54% от подадената вода се губи по тръбите. Причината е, че по-голямата част от тръбите са етернитови. Те са полагани през 50-те и 60-те години и вече са с изтекъл амортизационен срок, което води до чести аварии.

Канализационната система също не отговаря на съвременните изисквания. Понастоящем 25% от отпадните води на общината не се пречистват. Пречиствателни станции има само в Бургас и кв. "Меден рудник". Останалите квартали и селата около Бургас не разполагат с такива.

"Нито едно селище от община Бургас извън града няма канализация. Това направо ни връща във феодализма. Навсякъде хората са на септични ями", коментира Валери Симеонов, кандидат на "Атака".

Бурното застрояване в някои от бургаските квартали роди и нов проблем - капацитетът на съществуващите съоръжения вече е надхвърлен. Проблемът е особено остър в кв. Долно Езерово, където отпадните води се заустват в близкото дере, а оттам нечистотиите се изливат в езерото Вая.

Голяма част от предприятията в района също не са изградили локални пречиствателни станции и заустват водите си директно в Бургаското езеро и в Черно море.

Странното е, че повечето сериозни проблеми на града почти не намериха място в предизборната кампания. В дебатите досега се говореше предимно за личните качества на отделните кандидати и се разменяха компромати. Което лишава града от възможност да погледне в по-далечен хоризонт от четирите години мандат, които предстоят.