Земеделските кооперации задържат пшеницата- искат по- високи изкупни цени

180 лв за тон е реалната цена на хлебната пшеница в момента, твърдят експерти и прекупвачи. Според производителите обаче реалната стойност на пшеницата е между 200- 220 лв за тон. “На по- ниска цена ще продаваме на загуба. Все пак трябва да покрием разходите си по реколтата”, твърдят председателите на кооперации в областта. До този момент в мелницата в с. Церковски са изкупени около 9 хиляди тона пшеница. Цената, която предлага мелницата е по договаряне и е от 170 до 190 лв за тон. “Това е реалната цена, ние изкупуваме пшеница, договерена още преди месеци. По- висока стойност ще оскъпи брашното и от там има реалност да скочи и цената на хляба”, коментира пред Бургас инфо изпълнителният директор на мелницата Цонка Георгиева. Повечето собственици на кооперации, които имат силози ще задържат реколтата си до зимата. До тогава ще са ясни и цените на износителите и пазарът ще се регламентира, твърдят земеделци. Тази година реколтата от пшеница е изключително добра, коментираха от областната дирекция по земеделие и гори. Благодарение на пролетните дъждове, добивът е висок, а качеството добро. Вече са ожънати 36% от земеделските площи в областта. Средният добив е 400 кг. на дка, а произведената пшеница е от клас ІІ и ІІБ. Освен изкупните цени, другият основен проблем на кооперациите са стърнищата. Паленето им е забранено със закон. Санкциите са от 500 до 5 хил лева. “Ако имаме пари ще платим глобата, излиза ни по- евтино отколкото да балираме сламата”, заявиха кооператори. Според тях паленето на стърнища трябва да се позволи. Това може да стане регламентирано и при паленето да присъстват екипи на Пожарна и аварийна безопасност. Другият вариант е да се изградят малки цехове за екобрикети и излишната слама да се преработва. “С 50% е намалял добитъкът през последните 15 години. Сламата не може да се използва за абсолютно нищо в момента, а производителите са поставени пред абсурда да изразходват средства, които няма да им се върнат”, коментира проф. Божин Граматиков. Според него, чрез паленето на стърнища се унищожават и вредители и зарази, които понижават качеството на реколтата. Според представители на института по земеделие в Карнобат обаче, паленето на стърнища не е най- правилният подход. “Паленето е полезно, ако на следващата година се засява друг тип култура, иначе е безмислено. По- скоро държавата трябва да отпуска средства, за да могат кооперациите да купят техника, с която излишната слама се раздробява и премахва от нивите”, коментира директорът на института ст.н.с. Величка Котева.