Пришълци вместо изборен туризъм

След огромно количество вдигана врява през последната една година, относно въвеждането на принципа на уседналост в изборите, той бе отхвърлен точно в най-важните за местните общности избори. В тези за кметове и общински съветници. Така властта, за която се твърди, че е най-близо до хората, отново ще бъде решавана чрез пришълци и изборен туризъм.

      Българската политическа система със сигурност е „глупава”. Защото не отчита грешките, които вече е допуснала. Така стана с отхвърлянето на принципа на уседналост в местните избори. Аз съм противник на прилагането на принципа на уседналост за национални избори – за такива за Народно събрание, за президент и за избор на депутати в Европейски парламент. Защото, кой има право да гласува, казва Конституцията ни, макар и да оставя вратички на тези, които искат да въвеждат ограничения. Освен нея има и един ясен принцип. Всеки гражданин на една страна има право да решава кой да представлява страната му. Виждания, че човек, който живее в САЩ, не трябва да гласува в избори за Европейски парламент, са глупави по същия начин, по който е глупава всяка друга идея за ограничаване на граждански права заради каквато и да била целесъобразност.

      Но да се върнем на местните избори. Ако въобще някъде има смисъл да бъде прилаган този принцип, то мястото му е точно в Закона за избор на местни органи на властта. Каква е логиката?

      Много проста. В общините Ихтиман или Созопол например всяка логика казва, че кметът и общинските съветници трябва да се избират от хората, които имат постоянен и настоящ адрес в общината. Разбира се, има хора, които имат постоянен адрес в Ихтиман и настоящ в София. За такива бе възможно да се предвиди допустим времеви срок в изборния закон, в който те да се определят към коя общност принадлежат.

      Разбира се, това бе невъзможно да стане технологично, защото по един и същи малоумен начин българските парламенти приемат изборни закони, когато политическото напрежение преди съответните избори вече е налице. Тоест три месеца преди съответните избори. В такава ситуация е невъзможно да направиш качествен и одобряван от всички закон. Разбира се, политическите мнозинства в Народното събрание дори не си правят труда да пишат закони за всички. Обратно - правят такива, които са изцяло в тяхна полза.

      

      Вместо „антиДПС” парламентът гласува „проБСП”

      В случая с отхвърления принцип за уседналост има няколко важни неща. Благодарение на наистина изкривената до абсурд и глупаво провеждана антиДПС политика на „Атака” и на маргинални парламентарни фракции като БНС например, за пореден път принципът на уседналост се сведе до битка срещу ДПС.

      За ДПС вероятно е било важно принципът за уседналост да не влиза в сила. Защото движението би загубило гласове от него. Улисани в усилията си да ограничават ДПС обаче, от опозицията и от НДСВ забравиха, че най-голямата партия в страната - БСП - може да създава „подвижни избиратели”, които да мести от община в община, за да допълва електоралните си липси. И така с малко да печели в ключови малки общини.

      Ако дебатът по Закона за въвеждане на уседналост бе поставен правилно и принципно, той би могъл да бъде подкрепен дори и от ДПС, колкото и странно това да изглежда на една сериозна част от видимо неграмотните депутати от „Атака” и другите части на опозицията. За тази цел обаче закон за местните избори трябваше да бъде правен през лятото на 2006 г. и по него да се търси консенсус, който се разполага много по-далеч от хоризонта на настоящите местни избори.

      

      Парламентът нарушава процедурите

      За да приеме или отхвърли принципа на уседналост, българският парламент на няколко пъти наруши собствените си правилници и процедури. Депутатите ту вкарваха в зала текстове на закона, ту ги връщаха в правната комисия. Стигна се дори до това, че депутатите гласуваха да има избор на районни кметове, но забравиха да гласуват бюлетина за избора им.

      Така за пореден път българското Народно събрание сътвори серия грандиозни гафове, които ясно казват, че политическата ни система е неузряла, а обществото ни може да съжалява, че прави свои политически представители хора без чувство за правов ред и за институционализъм.

      

      Фалшивата опозиция

      Опозицията, която крещи повече от година за въвеждане на уседналостта в изборните закони, не успя да постигне мнозинство за въвеждане принципа на уседналост в местните избори. Причината е, че нейни депутати не дойдоха на работа.

      Варненските депутати на СДС Христо Кирчев и Димитър Димитров отсъстваха, както и техният колега от Велико Търново - Димитър Йорданов. Нямаше го гласовитият доскорошен заместник-председател на СДС Иван Колчаков, който преди малко повече от година обяви, че гласът му като депутат струва „1 милион лева”. Дали защото никой не си е платил гласуването, или пък точно заради обратното, Колчаков предпочете да замине на море, вместо да гласува закона за местните избори. Водещи лица на СДС и парламентарната група на ОДС като Филип Димитров и бившия й лидер Петър Стоянов също не дойдоха в парламента за гласуването на закона.

      Така СДС, което бе може би единствената партия, която искаше принципно въвеждане на уседналостта в изборните ни закони, а не като мярка срещу партията на Доган, не успя да защити идеите си точно в най-важното гласуване – въвеждането на уседналост в местните избори.

      

      Разбиването на местните общности

      Резултатът от надлъгването в парламента, вътре в рамките на управляващата коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, и в рамките на самата опозиция, доведе до това, че местните общности в редица общини ще бъдат отново зависими от манипулации. Изборният туризъм този път обаче няма да бъде в полза на ДПС, а най-вече на социалистическата партия.

      Единствено БСП е способна да мести, пререгистрира организирано и да разпределя големи групи избиратели с оглед на това да си осигури липсващите й ключови гласове в редица общини. И левицата ще се възползва от това в редица по-малки общини. Затова няма да е чудно, ако те станат червени след местния вот.

      Интересно е как поведението на НДСВ повлия на приемането на закона за местните избори. Жълтата партия се разцепи в гласуването, но не заради различия в идеите по закона, а изцяло заради вътрешните конфликти в царската формация. За да бламират Симеон Сакскобургготски, довчерашните му любимци от т. нар. юридическо лоби разцепиха на две жълтата парламентарна група. Една част от нея остана лоялна на управляващата коалиция. Другата създаде златен политически шанс за опозицията, който бе наивно изпуснат от нея.

      В крайна сметка ощетени са и хората в общините, които за пореден път са зависими от конфигурацията на конюнктурни интереси. Затова е твърде вероятно да видим поредните изнервени местни избори, които ще възпроизведат грешен модел на управление в местната власт. И накрая вместо изборни туристи, на предстоящия местен вот ще видим пришълци. Управлението на редица общини, особено на тези в близост до курортните селища, ще бъде решено от придошлите строителни работници. Вероятно с песен, звучаща като социалистическото "строим завод". На добър път!