Велика събота

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
Песнопенията прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека. За първи път се говори, че тази събота е наистина "най-благословеният седми ден". Това е денят, когато Христос си почива от своя труд за възстановяване на света.
Вечернята на Великата събота спада към Пасхална неделя. Свещеникът служи не пред престола в олтара, а като стои пред плащаницата в средата на храма. По време на пеенето на псалма: "Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи" (Пс 81:8), Царските врати се затварят и свещеникът с прислугата сменят своите тъмни, скръбни одежди с бели - пасхални, тогава се заменя и завесата на Царските врати и всички покривала (на престола, жертвеника, аналоя и т.н.).
Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ народът излиза от храма, обикаля го и се връща към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: "Христос воскресе!, и всеки път народът му отговаря: "Воистину воскресе!" Всички вярващи се приканват да забравят своите грехове и напълно да се потопят в радостта на празника./news.bg/