Исмаил Заер:

Смятате ли, че съществуват някакви възможности за освобождаване на българските заложници?

Разбира се, че има. Силите за сигурност в Ирак имат добро командване и те се опитват да направят нещо. Вие разбирате, че това не е нещо, което може да форсирате. Но това е война между военните и иракчаните и останалия свят.

Абу Ал Заркауи не е личност, с която може да се преговаря.

Не знаем, защо не. Има много малки групи, които са свързани с него, не се знае кой кой е и кой е лидерът. Може и да се преговаря.

Вярно ли е, че това е част от структурата на "Ал Кайда"?

Разбира се, това е "Ал Кайда". Те са упорита организация, единен съюз, единно командване.

Те настояват американците да освободят всички иракски затворници. Това не е реалистично.

Не, изобщо не. Някои хора умират, за да бъдат убити други. Ако бъдат освободени няколко, те няма да спрат.

Да, тогава какво трябва да се направи?

Похитителите трябва да бъдат елиминирани.

Кой е в позицията да преговаря с тях?

Българското правителство. То трябва да каже на Иран и Сирия да спрат да подкрепят похитителите.

Българското правителство трябва да преговаря с терористите?

Не. Българското правителство трябва да каже на Иран и Сирия да спрат да подкрепят похитителите.

Смятате ли, че в тази конкретна ситуация българското правителство има благоприятни възможности да освободи българските граждани?

Да, но ситуацията е много сложна. Трябва да се преговаря с иракското правителство и трябва да се направи всичко, за да се освободят тези момчета. Това е наша отговорност да ги върнем там, откъдето идват.

Смятате ли, че е възможно да се осъществи директен контакт с Заркауи?

Не. Въпреки че той е човекът, който е отговорен, е невъзможно да се установи контакт с него.

Може ли да анализирате какъв ще бъде краят на тази ситуация?

В много случаи силите за сигурност освобождават хората. Понякога похитителите освобождават заложниците, а друг път заложниците успяват да избягат.

Вие смятате, че може да сме оптимисти?

Абсолютно. Ние трябва да положим всички усилия, да запазим самообладание, така че да можем да видим своите приятели отново.