ИНТЕРНЕТ КАРТИ, или поредното неразбиране на клубния принцип

предварително правим следната вметка - в чудесни отношения сме с всички доставчици на Интернет в Бургас, дори с онези, които предлагат Карти за Интернет достъп. Всички, последвали от настоящото писание сръдни са за сметка на Черноморски Фар или на ПиЯно Бара :)) Поредното недоразумение на Интернет бизнеса (известен още като бизнес за "свободното време") набира количествени натрупвания - най-вече като жълтите листа през октомври - единствената полза от тях е, че ще наторят обеднялата почва. Иде реч за картата за достъп до Интернет. За разлика от фонокартите, картите за БДЖ и тези за автобусите - тя има едно предимство - кара ви да се чувствате прецакани :). Една великолепна, сама по себе си, идея за нова стока, много необмислено предложена на пазара и предназначена да създаде у потребителя усещане, че и ние вече сме като ония на запад ... На това място бяхме решили да пишем "невежия потребител на И-услуги", но се замислихме и ... видите ли, не е ясно кой е невежа - купувачът или доставчикът. Какво е картата .... нещо като лотарийните талончета, които имат скрито местенце, което трябва да изчегъркате със стотинка, за да разберете дали печелите или не .... Разликата: продавачите на късметчета знаят какво ви предлагат, те дори ви дават разяснения по случая и ви предлагат монета, ако в момента нямате под ръка такава. С картите е друго: те са за high-tech клиентите :) ... или поне за онези от тях, които ни веднъж, все още, не са сглупили да си купят това чудо в целофан. И тъй: за да разберете дали ще ви върши работа картата за Интернет достъп - трябва да си я купите. Това няма нищо общо с оня виц, в който Господ казал - "Ами, вземи пусни най-после един фиш, как иначе ще спечелиш от Тотото" .... Просто инструкциите са сгънати прилежно с текста навътре, така че няма начин да получите ценното know-how, без да дадете паричките си. /тук си спомняме за Буратино, който заровил жълтичките/ . Карти се продават навсякъде ... Продавачките поглеждат учудено, когато им се зададе въпрос как се ползва това чудо /ами вие купувате - вие трябва да знаете/. Дори по-любезните, като момичето във ВидеоРент-а казват: "Обясни моля ти се за какво е, че ми ги донесоха и се чудя какво да казвам на хората" - последните мислели, че е клубна карта за "Александра" ... Независимо от скъпоструващата (от бартери) рекламна кампания, картите са кьор фишек, поне засега. Според служители във фирмите, които ги предлагат - голяма издънка. Карти почти не се продават. Там където са продадени - повторна продажба почти няма. Изобщо - нашите доставчици не разбраха, че една доставка на голо е едно голо нищо. Кога биха се купували карти за Интернет - според нашата анкета, когато поне 10 ( в .bg толкова няма) големи доставчика предлагат на пазара карти - съвместно за достъп и поотделно за услуги. Повечето от анкетираните твърдят, че услугите са това, което е атрактивно за тях, а не самият достъп. Според тях в България почти всички доставчици са на едно и също дередже. Около 40% от ползващите Интернет заявяват, че не плащат - получили са потребителско име и парола на вересия от системния администратор ... :)) на приятелска основа. Друго, което е подчертано: достъпът чрез карта излиза доста по-скъпо, отколкото "конвенционалният" такъв. В същото време картата не помага да се избегнат подробностите по "ръчното инсталиране на софтуер", настройка, логване... :) за "заетото", "разпадането и т.н. - пострадалите от експеримента си знаят :) И така: клиентите вече искат услуги, които се осигуряват не толкова чрез техника, колкото чрез добри кадри .... И шефовете на фирмите-доставчици може би ще се замислят за инвестиране не само в "желязо", БТК, и други оръдия на труда, а и в хора. Забележете - не говорим само за програмисти, инженери и други богопомазани специалности, а също така за Маркетинг ( в истинския му смисъл) и Управление. И Клиентът иска да го ухажват, или поне да се чувства член на някакъв Клуб .... :)) Нещо като Маневрите в петък :)