Днес почитаме Св.Варвара
04 Декември 2006, Понеделник
Автор: Burgas Info
За св. Варвара легендата разказва че била римска девойка, която приела християнската вяра. Разярен, баща й я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че св. Варвара пази от светкавици. B народните вяpвaния Вapвapa e сестрата на св. Caвa и св. Никола и нeйният ден e подготовка за тexнитe: "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести . Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести . Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица.
Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Именничките посрещат гости през целия ден.
Прочетено: 2291 пъти