16 ноември-Международен ден без тютюнев дим

Международният ден без тютюнопушене се отбелязва за първи път през 1977 г. в САЩ. В България за първи път той е отбелязан през 1990 г.
По данни на Световната здравна организация пушачите в света са около 1 млрд, а до до средата на ХХІ век се очаква те да достигнат 1,650 млрд. души. Ежегодно в света умират по 4 млн. души от заболявания, причинени от консумирането на тютюневи изделия.
България е сред водещите страни по потребление на цигари. От 2001 г. страната заема трета позиция в света по потребление на цигари на човек от населението.
Изключително тревожна тенденция е увеличаването на тютюнопушенето сред младите българи. Равнището на тютюнопушене сред 15-годишните младежи в България е сред най-високите в Европа, сочи международното изследване “ESPAD”, проведено през 2003 г.
През 2006 г. Дирекция “Опазване на общественото здраве” извърши анкетно проучване за разпространението на тютюнопушенето сред ученици в 4 бургаски училища. Бяха анкетирани общо 133 ученика от осми клас, от които 63 момчета и 70 момичета на възраст 14 – 15 г.
Данните от проучването показват, че тютюнопушенето е разпространено сред близо 1/3 от учениците в тази възраст. 29,3% от изследваните лица съобщават, че пушат в момента, като броят на пушещите сред момчетата (38%) е по-висок от този сред момичетата (21,4%). 46,6% никога не са пушили цигари, а 11,3% вече не пушат, но са опитвали.
Запазва се трайно тенденцията за първоначална употреба на цигари в по-ранна възраст – 11 – 13 год.
От пушещите ученици 64% стигат до 10 цигари дневно, а 12,8% пушат по близо кутия на ден.
Най-често младежите пушат на публични места (56,4%) – кафенета, паркове, дискотеки, на улицата, 43,6% пушат у приятели или вкъщи (36%) и по-малък процент си позволяват да пушат в района на училището (25,6%).
Тревожен е фактът, че голяма част от пушещите ученици понякога имат желание или им се случва да запалят първата си цигара сутрин след ставане от сън (41%). Винаги пушат сутрин или редовно имат желание да запалят цигара – 15% от пушещите изследвани лица, което може да се разглежда като индикатор за развитие на никотинова зависимост.
Младежите са добре информирани за вредите и рисковете за здравето от тютюнопушенето. 62,4% от ИЛ са категорични, че тютюнопушенето е вредно за тяхното здраве, 18,8% допускат, че това е така и едва 6% твърдят обратното.
Две трети от учениците считат, че е трудно човек да се откаже от цигарите, след като веднъж е почнал. От пушещите 90% считат, че могат да се откажат от цигарите, ако поискат и едва 10% смятат, че ще имат затруднения с отказването. Парадоксално е, че 51% декларират желание да се откажат в момента, докато 28% са категорични, че не искат.
От анализа на анкетното проучване става ясно, че само здравната осведоменост и информираност по проблема не е достатъчно условие за ограничаване на разпространението на тютюнопушенето сред учениците.
Необходима е промяна в мотивацията и нагласите на младите хора, ангажирането им с дейности, укрепващи тяхното физическо и психическо развитие. Необходимо е цялостно ангажиране на всички държавни и обществени институции с цел запазване здравето на българските деца.