ВЕСКО ПАНТЕЛЕЕВ:

ЕДНО ИНТЕРВЮ НА ВЕСКО ПАНТЕЛЕЕВ СПЕЦИАЛНО ЗА БУРГАС ИНФО

- Вие ли избрахте произведенията и авторите които чухме на концерта с който се откриха Музикални празници “Емил Чакъров” ?
Аз избрах Концерта за цигулка и оркестър на Менделсон. Брат ми – Мартин Пантелеев, който бе диригент на концерта предложи “Идилия” из операта “Зигфрид” на Вагнер и Симфония №7 на Бетовен. Всъщност заедно обсъдихме програмата. Но понеже съм по- големия брат /смее се/ си позволих да го посъветвам. Мисля че се получи една много хубава програма.
- Не за първи път брат ви е диригент на ваш концерт.Има ли разногласия между вас на сцената?
Брат ми е човекът на който най- много вярвам на диригентския пулт.Аз бях този, който го учеше да свири на цигулка като малък. Сега изцяло го подкрепям в диригенстката му кариера. Намирам за чудесно, че той тръгна по този път. Опитвам се да му помагам колкото се може повече. Спойката, която имаме на сцената е уникална. Усена и на двама ни за музиката е еднакъв.На сцената все едно е един човек, който музицира, а не двама души, които се следват. В това отношение се чувствам прекрасно с него на сцената.
- В краткото време което имахте за репетиция в Бургас успяхте ли да усетите оркестъра и да се сработите на сцената?
Да! Това е първият м иконцерт с бургаската филхармония и ми е много приятно, че свирих тук. Между мен и оркестъра се създаде много хубава атмосфера. Репетирахме лесно и бързо. Радвам се че съм в Бургас специално за Музикални празници “Емил Чакъров”. Емил Чакъров за мен очначава страшно много. Той е човекът , който даде началото на моята кариера в България и чужбина. Бях едва 16 годишен.
- Свирили сте с най- големите симфонични оркестри в света. Има ли разлика между тях и българските оркестри?
Свирил съм като солист с Лондонската филхармония, Кралския Лондонски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Монте Карло, Английски камерен оркестър и Кралският концертгебау оркестър.
За мен най- важното е музикантите да дават всичко от себе си, независимо от нивото на оркестъра. Когато аз виждам, че това се случва на сцената – както това стана тук в Бургас – това е страхотно.
- Различна ли е публиката по света?
Да, определено е различна. Някъде е по- резервирана, а на други места стават на крака още с появяването ми на сцената. Всяка публика си има собствен начин да реагира. Но където и да съм , веднага по реакцията на публиката разбирам дали съм свирил добре или не.
Свириш на уникална цигулка
Да, това е уникален инструмент. Цигулката е “Гуарнери Дел Джезу”, правена през 1738 г. Инструментът е изработен две години преди майстора Дел Джезу да направи цигулката, на която е свирил Паганини. Уилям Хил-старши, който е един от водещите оценители на музикални инструменти, пише през 1937 г. на тогавашния купувач на цигулката, че звукът на инструмента е ненадминат. Цигулката е закупена от Фондация към Дойче банк в Амстердам. Фондацията ми я предостави да свиря на нея. Излишно е да казвам какво означава това за един цигулар. Това е нещо което се случва много рядко и аз много го ценя.
- Какво ти се иска да свириш?
Това е нещо свързано с българския фолклор и класическата музика заедно. Нещо такова искам да направя – в българския фолклор да вкарам елементи от класиката. Това за мен е доста интересно и би могло да се получи нещо хубаво.
- Защо в България не се отделя достатъчно внимание и средства за културата?
Трябва да се промени целия начин на ръководене на културата и изкуството в България.Правителство и политици трябва да дават повече субсидии на културата, както е в много страни по света. В Испания се дават милиони за строене на нови концертни зали. Канят се световно известни имена – всичко това се субсидира от държавата. Аз си давам сметка, че България е в трудно положение и преходен период и има много важни неща за уреждане. Въпреки всичко не трябва да се забравя, че културата е едно от първите неща които трябва да се изградят, за да имаме едно хубаво общество.