Моята голяма луда европейска сватба

Големият ден – на Големия доклад и краят на Голямото чакане.
Днес ще ни кажат, че можем да влезем в Европейския съюз, разбира се, при редица условия, като например да се справим с корупцията, съдебната реформа, класическата чума по свинете, също и нетрадиционната такава, както и още пет-шест неща, които ще загрозят иначе перфектния юръпиън юниън.

Иначе ние имаме да си се борим и с други хиляди неща, които горките европейци сигурно дори не са и виждали, а и по-добре да не виждат. Днес прочетох, че половината европейско население не ни иска при тях, което не е новина. То и аз не ги искам някои от тях, не че ме питат, но в дух на толерантност трябва да се спогодим някакси.

На 1 януари 2007 година, освен с Нова година, ще можем да се поздравим с новата ера в нашата история. Ще пуцаме с фойерверки, димки, бомбички, кибрит, газови пистолети, пригодени за бойни, и всякакви други видове артилерийско снаряжение, щото това е родината на Крали Марко, Панайот Хитов, Азис, Пламен от Биг брадър и други Велики българи, и трябва да покажем на света, че не сме кои да е и няма шест-пет, има само Сделка или не.

Така че, ако на 1 януари не засмърди на кордит, барут и газ от Петрич до Турну Мъгуреле и от Шабла до Трън, значи не сме показали колко много се радваме, че са ни приели.

Много е вероятно да пуснем и бели гълъби и/или кокошки - кой каквото има, да летят в небето от коприна, което вече ще е част от общото европейско въздушно пространство, за да символизират чистотата на новото начинание и да ръсят птичи грип и перушина върху екзалтираното множество, събрало се на площад „Александър Батенберг“.

А там /на площада имам предвид/ най-вероятно ще ни забавлява... Лили Иванова, кой друг, която ще изпее „Ветрове“, ще покаже какво е да си мост между две епохи и ще разтърси сградите наоколо с гласа си, които или ще паднат, или няма да паднат, в зависимост от лилините децибели.

И ромите в „Столипиново“ ще празнуват, а също и тези в „Шекер махала“, ако дотогава не са измрели всички от хепатит А.

Последното вероятно няма да се случи, просто ще изчакат да „влеземе у европейския съюз“, за да се тръшнат пред Страсбург, Хага и Брюксел и да се оплачат, че не им се чисти боклукът в махалата, че електроразпределение им спира тока и че ги дискриминират в градския транспорт, ако дотогава въобще има такъв в Пловдив.

Ще празнуват и децата в училище, на които министър Масларова лично ще им раздаде по две кифли вместо по една, и то с допълнително сусам от Държавния резерв, за да запомнят този паметен ден. Може дори да им се вдигнат оценките с по една единица, така че да няма двойкаджии – досущ като когато се е родил Симеон /чо/ - така му вика майка ми.

А европейците, особено британците, понеже и те едва чакат да ни приемат, заредили са се по границите и нетърпеливо тропат с крака, ще се втурнат към нас и ще изкупят къде що е останал имот, ще станат дребни земеделци, ще отглеждат арпаджик, целина и самоковски картофи и ще участват в предаването „Другата Британия“, в която на развален български ще обясняват, че тук климатът им действа по-добре, българите са много гостоприемни и правят страхотно кьопоолу.

1 януари 2007 година ще сложи край и на гледките на пресичащи крави, като тази, която се моткаше по булевард „Александър Малинов“ в Младост, който се явява някакво продължение на булевард „Брюксел“ /каква ирония/.

Няма и каруци да има, теглени от беззъби коне, които ти се облещват на предното стъкло на колата, когато вече са прекалено близо, за да можеш да реагираш. В смисъл, че конете вече ще имат зъби, щото ще са покрили евростандартите и критериите за членство, така че поне като ви се облещат на стъклото, ще ви е приятно.

На 1 януари, досущ като Пепеляшка, тиквите и каляските й, боклукът ще стане разделен, а софиянци не само, че ще знаят, че жълтата кофа е за бутилчици, а червената – за хартийки, ами дори ще си го носят сами дотам, вместо да го хвърлят от деветия етаж върху колата на съседа. В 12 часа дупките по улиците автоматично ще се запълнят, почти вълшебно даже, въпреки че всички знаем, че вълшебства няма. Има само Борисов. Бойко Борисов.

И със свинската чума ще се справим, естествено, просто ще изколим къде що има болна свиня, после ще я складираме някъде 20 години /може в хвостохранилището край Челопеч/, за да стане и канцерогенна, освен чумава, и ще пробваме да я изнесем във вече разширения Европейски съюз. Няма само ние да им ядем канцерогенните говеда.

И още: ще имаме лампи по улиците /това ли е най-важното???/, ще имаме и улици дори /и това е най-важното???/, няма да ни карат насила да си сменяме номерата на колите /сигурно и това е от значение.../, ще убием организираната престъпност преди тя да убие нас и ще сецнем корупцията в съдебната система и здравеопазването. Може и самото здравеопазване да сецнем, за да не се мъчим.

И когато всичко това се случи, просто няма да остане какво да оправяме, покриваме, изпълняваме, реформираме и променяме. И ще настанат такива страхотни времена, че само си викам дано... ни приемат.