Кризисният PR - новата мода в българската политика

„Ние знаем много по-малко за това какво става в управлението на страната ни, отколкото хората в Западна Европа и Америка”, това горе-долу ми каза мой добър приятел, докато си говорихме за политика, за проблеми, за местни избори и за това как България става драматично изоставаща страна. Или по-точно се закотвя на дъното на ЕС в таблицата за сравнение на различните социални стандарти. Като например качеството на пътищата, околната среда, здравето на нацията, образователните стандарти и възможностите за реализация.
Странно е как всеки наш сънародник, който се добере до важен пост в публичните институции, въпреки доброто си желание да свърши нещо полезно, бързо бива претапян в „общата мода” на посредствеността и започва да се занимава със задоволяване на личния си интерес. Може би звучи пресилено, но точно отсъствието на организационни и ценностни стандарти е скритата причина за тежката загуба на влияние от страна на демократичните партии от 90-те години. Като СДС, Демократическата партия, социалдемократите на д-р Дертлиев и т.н.
Как надеждите се трансформират в безразличие?
Всъщност, когато през 1997 г. СДС пое на тепсия властта във фалиралата ни след социалистическо управление страна, никой не очакваше от синята партия икономически чудеса. Обществото искаше само няколко неща – край на кризата и девалвацията на лева, поява на икономическа перспектива, и най-вече правила.
Неспособността да установи правила, да наложи предвидим и почтен капитализъм е най-големият провал на българската десница и на ценностната политика в България. През 2001 г., към края на синьото управление, вярата на обществото ни в честното разпределяне на блага бе пречупена, най-вече заради масовата битова корупция. Част от нея бе и напълно сгрешеният модел на масова приватизация, декапитализирал стотици дружества в полза на тогавашните им директори.
Така идването на НДСВ и Симеон Сакскобургготски през 2001 г. донесе надежди за "рестартиране на системата" в българската политика. С още пресния спомен от управлението на БСП обществото ни отказа да повярва, че трябва да върне властта на социалистите и направи експеримент. Който от днешна гледна точка не изглежда провал. Не и успешен обаче. Всъщност НДСВ се провали на най-важния фронт, на същия на който и десницата – да установи държава и демокрация, които се основават на прозрачност и силно зачитане на правилата.
„Царят” запази механизма на непрозрачност и взимане на решения зад кулисите. Така бе по казуса с българските медици в Либия, по приватизацията на Булгартабак, и по повечето сделки с държавна собственост. При НДСВ все пак стартира фондовата борса. Нейното стартиране спомогна за позитивното развитие на българската икономика.
От привидната "политическа отговорност" на управлението на СДС от края на 90-те години се премина към "управление на тъмно", без публично обявена политическа програма и при ясни само в „управляващия елит” договорки между ръководствата на НДСВ и ДПС. Такава за четири години, между 2001 и 2005 г. българското общество знаеше прекалено малко за това кой, как и защо взима политически решения.
Олигархията на разпадащия се социализъм от 2007 г.
Така управлението на НДСВ постави институционалните основи на едно явление, което се вижда днес – трайната зависимост на страната ни от икономическа и политическа олигархия. Днес тя се вижда ясно зад тройната коалиция. Тук значителен принос има и БСП. Социалистическата партия има организационна традиция и политически инстинкти, за които другите български партии могат само да завиждат. В същото време обаче с установяването на БСП във властта се наложиха изключително опасни взаимовръзки, които са далеч от представата за модерна и демократична политическа система.
Става въпрос за разпределяне на власт и икономика на кланов и често дори на семейно-приятелски принцип, добре познат на мнозина от ерата на разпадащия се социализъм от 80-те години. Разбира се, тогава борбата бе да си купиш телевизор "Велико Търново" с връзки. Днес тя отново е да имаш връзки. Но този път, за да изкарваш пари. Така "връзкарството на оцеляването" от 80-те години на миналия век днес е заменено с „връзкарски капитализъм”. При него печелиш и се развиваш с благословията на чиновника, добутан политически до властова позиция.
Зад всичко това, разбира се, има реално съществуващ бизнес, част от който се формира на пазара. Той обаче е или малък или нестабилен, или силно зависим от всяка форма на политическа или административна намеса. Така на ръба на влизането си в ЕС България осъмна с олигархичен и политически разпределен пазар, със слаба конкуренция и силно зависим бизнес.
Зад реалния дневен ред
Тук стигам и до заглавието, и до кризисния PR. Всъщност науката за връзките с обществеността (PR) би трябвало да работи за подобряване на комуникацията между различни субекти в едно общество. А не да бъде насочена изцяло към създаването на заместващ дневен ред. Заместващата комуникация обаче е навсякъде, като започнете от изказванията на водещите политици, преминете през заглавията в големите български вестници и стигнете до въпросите на журналистите в телевизионните студиа.
Реалният дневен ред, който изисква решаването на всекидневни проблеми, е заменен с фалшив. Какво имам предвид?
Например в неделен ден вестниците са пълни с това как вътрешният министър Румен Петков пере килимите на майка си, а президентът Първанов благодари на Русия за изпратения със закъснение самолет, който да гаси пожарите около Стара Загора. Такива новини заменят реалните въпроси като „Защо държава с голям бюджетен излишък няма техника, с която да работи по време на бедствия и аварии?”. Или пък "Защо президентът Първанов преди година изнесе изцяло фалшива информация за зависимостта си от бившата Държавна сигурност?
Сълзливите вестникарски дописки и телевизионни репортажи на политици, играещи футбол, тенис или каращи ски, заменят съвсем реалната отговорност, която обществото ни би трябвало да търси от властта за действията й.
В развитите демокрации, папараците и жълтите медии следят всеки ход на звездите от шоубизнеса, а не на министъра на вътрешните работи. Всъщност да твърдиш колко е добре, че човекът, който трябва да отговаря за сигурността на обществото ни, се занимава с пране на килими е медийна лудост. Това е все едно да накараш известен цигулар да свири на гъдулка и да разхожда мечка. Може би е комично, но не върши работа.
И ако съответният министър и сервилните към него медии мислят, че прането на килими е добър PR, то аз пък се чувствам обиден заради същото. Какъв сигнал към престъпниците според вас изпраща новината, че този, който трябва да създава ред в държавата, се занимава с пране на килими?
През 90-те години българските политици масово не казваха истината и инстинктивно отричаха да имат информация за всичко, което обществото иска да научи. Сега през първото десетилетие на новия век те вече ползват заместващи техники. Създават скъпо платени PR събития, за да отклонят вниманието на обществото от реалния дневен ред.
Е, имаме само три години до 2010 г. Дано в следващото десетилетие дойде нова политическа мода. Да се работи по реален дневен ред и поне от време на време да се казва истината.