ГЕРБ щурмува портите на Европарламента

Бойко Борисов обяви, че на 3 декември т. г. ГЕРБ ще се регистрира като партия. Съобщението зае водещо място в новинарските емисии, а общественото пространство се наводни от коментари. Въпреки че за никого не бе тайна, че самото сформиране на ГЕРБ като гражданско сдружение през март е заявка за бъдещо политическо участие. И въпреки че всички бяхме свикнали да мислим за ГЕРБ като за политическа сила, да й мерим процентите електорална подкрепа, да я вкарваме в коалиции, изявлението на Борисов сякаш ни изненада. Два въпроса веднага си задава средностатистическият избирател: "Каква ще бъде политическата идентичност на ГЕРБ?" и "Какво от това?".
На първия въпрос наистина не е лесно да се даде еднозначен отговор. Преди да стигне до кметския пост, Борисов декларираше своя прагматизъм и

--------------------------------------------------------------------------------

обясняваше как може да работи с всяка партия

--------------------------------------------------------------------------------

Впоследствие засили критиките срещу правителството. А през горещите летни месеци се включи активно в сапунения сериал по излъчване на десен кандидат за президент и се нареди категорично в дясното пространство. Срещите му с Ханс-Герт Пьотеринг от ЕНП дадоха сигнал за готовността на европейските десни да припознаят генерала като част от тяхното семейство. При това положение напълно сигурно е, че ГЕРБ ще претендира за този спектър. Залогът, разбира се, е голям. Преструктурирането на дясното у нас се извършва на фона на значими политически промени в страните от Централна и Източна Европа, чийто резултат е постепенното отмиране на първоначалните антикомунистически десници на прехода.

--------------------------------------------------------------------------------

В Полша, Словакия, Унгария се раждат "нови десни"

--------------------------------------------------------------------------------

често обвинявани в популизъм и подозирани в авторитарност. Те обаче успяха с ясни и прости послания, максимално доближаващи се до желанията на обществото, да се настанят трайно в партийните системи на страните си. Въпреки известни резерви Брюксел се съобразява с това присъствие. Ето защо Борисов засега се очертава като единствения по-сериозен кандидат да заеме овакантеното място на десницата у нас. Наличието на Волен Сидеров като контрапункт му позволява да изглежда приемлив и в Европа, и тук. Той съумя да преформулира въпроса "Ще имат ли десните общ кандидат за президент?" в "Кого ще подкрепи Бойко Борисов?". И ги държа до последния момент в напрежение - ще се кандидатира ли, или не. А когато се разбра, че "или не" е правилният отговор, ги постави в ново напрежение - каква партия ще прави след изборите.
Но умореното и скептично към партии и политици общество навярно вече си е задало и втория въпрос: И какво от това? Анализаторите се втурнаха да търсят знаци и символи в датата 3 декември. Денят не е забележителен с почти нищо особено, освен че е обявен от ООН за Световен ден на хората с увреждания. И че на този ден през 1971 г. Държавният съвет е утвърдил последния герб на НРБ.
Но извън масовата емоция от учредяването на ГЕРБ като партия, питаме ли се какво ще прави тази партия? ГЕРБ и нейният лидер не са доволни от сегашното управление и ще искат предсрочни избори. Но се забравя, че най-важното условие за такива избори е парламентът да се саморазпусне. А засега не се виждат предпоставки за подобно развитие. Увлечени в значимостта на датата 1 януари 2007 г., пропускаме да забележим, че никъде в коалиционното споразумение на БСП, НДСВ и ДПС

--------------------------------------------------------------------------------

не се говори за оставка на правителството след влизане в ЕС

--------------------------------------------------------------------------------

А за нови януарски бунтове нито има кой да плати, нито биха били одобрени отвън.
Не може да се скрие, че отношенията в коалицията скърцат и периодично избухват спорове. Което е нормално за обединение на три разнородни политически субекти, всеки от които държи да изтъкне идентичността си пред другите и пред избирателите. Скорошната среща на европейските либерали в "Царска Бистрица" в присъствието на Оли Рен за пореден път демонстрира, че Европа няма нищо против да работи с това правителство и с този парламент. Бойко Борисов ще трябва да се съобразява с тези политически факти. Местните избори са твърде далече, за да поддържат постоянно интереса на обществото към изявите на ГЕРБ оттук нататък. Сам Борисов загатна за намерението сдружението да щурмува портите на Европейския парламент. Това е и неговият шанс да се нареди в новото европейско политическо пространство на България. Където не би бил нито единственият, нито най-важният. Ако не избере такава линия, ще му остане само да се занимава със софийския боклук и евентуално да воюва с Костов за благоразположението на фондация "Конрад Аденауер" - едно далеч не бляскаво продължение на кариерата му.
Вниманието, с което се следят и коментират действията на Бойко Борисов, отчасти се дължи на убеждението, че нещата могат да се променят рязко и отведнъж. Правят се аналогии със завръщането на Симеон Сакскобургготски в политическия живот и огромния успех на НДСВ преди няколко години. Но Симеон можа да направи това просто защото е Симеон.