Няма нефт за Бургас-Александруполис?!
24 Юли 2007, Вторник
Автор: В-к Компас, Автор: Стефан МИНЧЕВ
Ще има ли достатъчно нефт за тръбата Бургас-Александруполис? Според Галина Чернова от Казахстан това е един от основните въпроси, които бургаската общественост трябва да постави пред авторите на бизнес проекта за нефтопровода. Заедно с представители на НПО от съседните Азербайджан и Грузия вчера тя взе участие в кръгла маса, посветена на проблемите, възникващи след влизането в експлоатация на подобни мащабни преносни съоръжения. През трите споменати държави минава тръбопроводът Бату – Тбилиси – Джейхан /БТД/. Той е дълъг 1760 км и по него текат 50 млн. тона нефт годишно.
На бургаската среща присъстваха местни общественици, общински съветници, зам.- кметът на Бургас Венелин Тодоров и кандидат-кметът от ГЕРБ Димитър Николов.
Галина Чернова представи град Атирау като новата нефтена провинция на Казахстан. Суровината, добивана там, е привлекателна за ЕС и САЩ, тъй като залежите са прилични, а транспортирането й е по-сигурно, отколкото през Ирак и ОАЕ. В следващите години голяма част от транзитирания за Европа нефт ще идва оттам. Да, но държави с мощна икономика, като Китай, Южна Корея и Индия, вече сключват договори и също смятат да строят тръбопроводи, които да докарат “черното злато” от Каспийско-Кавказкия регион при тях. В такъв случай дали ще има достатъчно нефт за Бургас-Александруполис, риторично подметна Галина Чернова.
За проблемите в Грузия, възникнали след прокарването на БТД, разказа Манана Кучладзе.
Тяхната тръба минала през туристически райони, като известния с минералната си вода Боржоми, който сега запада, и курортното селище Цеми - там била повредена водопроводната система и докато бъде възстановена /след три години/, то загубило своята клиентела. По време на строителството нараснали корупцията и проституцията. Първото - тъй като много мениджъри ухажвали местната власт, за да получават поръчки по прокарването; Второто – понеже множеството мъже от различни страни, обслужващи проекта, живеели с месеци в трудови лагери, далече от семействата си.
Разбра се, че преди БТД да мине през Азербайджан, правителство, опозиция и народ били твърдо “за”, медиите тръбели “Да живее петролопроводът!” както по съветско време, но сега азерите не били толкова единодушни.
“У нас законодателството не позволява на местните власти да противодействат на подобни проекти, но в България това е възможно”, каза участникът от Азербайджан. Той не отрече, че работниците в нефтената индустрия взимат големи заплати, 20 пъти по-големи от тези на лекарите и учителите, но те били само един процент от населението в страната.
Гостите аргументираха посещението си със своя опит по отношение на петролопроводите и с желанието да информират Бургас какво го очаква, тъй като навсякъде официалните власти имали лошия навик да не предоставят навреме цялата информация за подобни начинания.
На бургаската среща присъстваха местни общественици, общински съветници, зам.- кметът на Бургас Венелин Тодоров и кандидат-кметът от ГЕРБ Димитър Николов.
Галина Чернова представи град Атирау като новата нефтена провинция на Казахстан. Суровината, добивана там, е привлекателна за ЕС и САЩ, тъй като залежите са прилични, а транспортирането й е по-сигурно, отколкото през Ирак и ОАЕ. В следващите години голяма част от транзитирания за Европа нефт ще идва оттам. Да, но държави с мощна икономика, като Китай, Южна Корея и Индия, вече сключват договори и също смятат да строят тръбопроводи, които да докарат “черното злато” от Каспийско-Кавказкия регион при тях. В такъв случай дали ще има достатъчно нефт за Бургас-Александруполис, риторично подметна Галина Чернова.
За проблемите в Грузия, възникнали след прокарването на БТД, разказа Манана Кучладзе.
Тяхната тръба минала през туристически райони, като известния с минералната си вода Боржоми, който сега запада, и курортното селище Цеми - там била повредена водопроводната система и докато бъде възстановена /след три години/, то загубило своята клиентела. По време на строителството нараснали корупцията и проституцията. Първото - тъй като много мениджъри ухажвали местната власт, за да получават поръчки по прокарването; Второто – понеже множеството мъже от различни страни, обслужващи проекта, живеели с месеци в трудови лагери, далече от семействата си.
Разбра се, че преди БТД да мине през Азербайджан, правителство, опозиция и народ били твърдо “за”, медиите тръбели “Да живее петролопроводът!” както по съветско време, но сега азерите не били толкова единодушни.
“У нас законодателството не позволява на местните власти да противодействат на подобни проекти, но в България това е възможно”, каза участникът от Азербайджан. Той не отрече, че работниците в нефтената индустрия взимат големи заплати, 20 пъти по-големи от тези на лекарите и учителите, но те били само един процент от населението в страната.
Гостите аргументираха посещението си със своя опит по отношение на петролопроводите и с желанието да информират Бургас какво го очаква, тъй като навсякъде официалните власти имали лошия навик да не предоставят навреме цялата информация за подобни начинания.
Прочетено: 3198 пъти