Изкуството на гейшите се възражда в Япония

Интернет вдъхнал нов живот на замиращата японска традиция, описана наскоро във филм, отличен с 3 награди “Оскар”

Гейшите, които са реликва от една романтична епоха на изтънченост и изящество, бяха на границата на изчезването в забързаното и високотехнологично ежедневие в модерна Япония. Благодарение на Интернет обаче, днес традиционните японски жрици на забавлението изживяват истински ренесанс, посочва британският ежедневник The Times. Домът на гейшите в древната японска столица Киото отново процъфтява, благодарение на новата рекламна стратегия за набиране на желаещи да се обучават за гейши онлайн.

След Втората световна война, занаятът на гейшите в “Страната на изгряващото слънце” бавно залязвал, като в последно време се намирали все по-малко желаещи да станат майко (maiko), или обучаващи се за гейши, готови да прекарат 5 години от живота си в строго обучение в изкуството на традиционната музика, танц и изтънченото и остроумно водене на разговор.

В средата на XIX в. крайречните чаени къщи в Киото били дом за около 1,000 майко и гейко (geiko), както на местния диалект наричат професионалните гейши. След 100 години броят им намалял до 500, от които 200 майко. През 2004 г. в кокетното градче останали само 58 ученички. В отчаянието си, няколкото школи за гейши, създали свои сайтове за рекламирането на екзотиката на гейшите и набирането на майко.


Сега на обучение са 80 нови майко и някои желаещи да изучат изкуството на гейшите дори биват връщани. Сега всички могат да надникнат в ежедневието на японските светски компаньонки в Интернет. Така например, на страницата на школата Ichi има множество снимки на млади майко с традиционните изрисувани в бяло лица по време на уроците по танц, етикет или чаените церемонии, както и онлайн-дневника на 18-годишната майко Маме, в който тя описва ежедневните си занимания и вълнения. Преди майко са били набирани само от околностите, като за приема в школите са научавало само от хорската мълва. “Сега момичетаха лесно могат да се свържат с нас чрез Интернет. Най-доброто в електронната комуникация е това, че сега можем да набираме майко от цяла Япония”, посочва Осаму Ито (Osamu Ito), сътрудничка на фондацията Okini, представляваща интересите на домовете на гейшите.

Япония се връща към традициите

В миналото, за бедните японски семейства, изпращането на неомъжената им дъщеря в дома на гейшите било единствения начин да й осигурят някакво препитание, когато вече не могат да я издържат. По-късно, майко идвали сами, чувайки от близки или познати, че школите набират нови ученички. Сега освен популярността и масовата достъпност на Интернет, за големия брой майко допринася и възроденият интерес на младите японци към местните традиции. В летните вечери, улиците на японските градове са пълни с мъже и жени, облечени в юката (yukata) – леки и опростени памучни кимона. Традиционната кухня и националните напитки като сакето или ликьора от ориз, ечемик, сладки картофи или захарна тръстика шочу (shochu), отново успешно се конкурират с чуждестранните блюда, бира и уиски.


“Сега пак е страхотно и шик да бъдеш типичен японец и възраждането на гейшите е част от тази тенденция. Днес много момичета не искат да работят в скучните компании. Ако си майко, хората плащат много пари, само за да те видят и поговорят с теб. Редовно се срещаш с кинозвезди и знаменитости и където и да идеш, хората те спират,за да се снимат с теб. Това е доста приятен живот”, коментира Питър Макинтош, канадец, който организира вечери с гейши за чужденците, посещаващи Киото.

Идеалната кандидат-гейша

Желаещите да станат гейши първо трябва да са готови да жертват 5 години от живота си на непрекъснатото и строго обучение. Идеалната възраст за прием на майко е 15 години, след това е вече късно. Максималният ръст на кандидатките е не повече от 160 см., за да може момичетата да изглеждат грациозно по време на танц. Идеалното тегло е 43 кг., за да могат майко да танцуват и да се движат плавно с тежкото кимоно. Майко трябва задължително да получат и благословията на родителите си, за да бъдат приети в дома.

Кандидат-гейшите трябва да са готови да водят строго традиционен начин на живот, включващ носенето на кимоно и спането на тънки постелки, а не на удобно, високо легло. Впечатляващата и красива външност не са задължителни, тъй като майко носят дебел слой грим. Най-важното е способността за съвместен живот в този изцяло женски свят, уважението към “сестрите” и преклонението към “майките” в дома.


Въпреки очарованието на макиажа и изящните и богати кимона, ежедневието на майко никак не е лесно. На 15 години те трябва да живеят далеч от дома си, да делят стая с останалите обучаващи се, да спят на тънките 5-сантиметрови матраци футон и традиционните рогозки от сплетена слама татами, директно върху твърдия под – нещо което не е толкова лесно за съвременните тийнейджърки, свикнали със свобдния живот, собствените стаи и удобните спални в западен стил. Майко стават много рано сутрин и се заемат с усъвършенстването на традиционните умения на гейшите – танци, пеене, свирене на 3-струнния музикален инструмент с гриф шамизен (shamisen) или бамбуковата флейта шакухачи (shakuhachi), традицията на чаената церемония, изкуството на грима и специфичния начин на поведение и носене на кимоното.

Майко изучават основно и английски език, чието владеене е задължително за разговорите им с чуждестранните туристи. Следобед те посещават чаените къщи, където се организират партите и приеми, и общуват с посетителите, включително и онлайн. От 18,00 ч. до полунощ майко, заедно с по-възрастните си “сестри” гейши, са основната атракция в множеството специално организирани вечеринки и забави.