Отпускат 120 млн. евро за реклама на вино

Масовото предлагане на пазара е на среднокачествени вина от 3 до 6 лева, но много често конкуренцията от сивия сектор свива продажбата на големите заводи Пазарът е залят с напитки, които са произведени от есенции, прахообразни концентрати и подсладители Голяма част от българските винопроизводители се насочиха към производството на елитни, скъпи и висококачествени вина. Такава е и тенденцията на европейския пазар. Въпреки че българинът масово пазари евтина, подсладена и с дъх на отлежало грозде вода, все повече нараства броят на ценителите на качественото вино. “Вино, което се продава под 3 лева на пазара, е просто негов заместител”, коментира изпълнителният директор на поморийския винзавод “Черноморско злато” Йордан Панайотов. Цената на скъпата отлежала напика от подбрани сортове започва от 6 лева и надхвърля 20 лева за елитната селекция. Производството достига до 10-15 хиляди бутилки годишно и рядко се повтаря. По-голяма част от продукцията на “Черноморско злато” е именно такава, насочена към платежоспособния ценител. Масовото предлагане на пазара е на среднокачествени вина от 3 до 6 лева, но много често конкуренцията от сивия сектор свива продажбата на големите заводи. Дали от немотия и безпаричие, българинът масово пазари евтин и съмнителен алкохол. Ограниченията и забраните на държавата не стряскат бликащия от ментета пазар. “Хората не си дават сметка какво може да им коства консумацията на алкохол със съмнителен произход”, коментира Панайотов. Според него пазарът все още е залят с напитки, които са произведени основно от есенции, прахообразни концентрати и подсладители, а тяхната цена е между 1.5 и 2 лева. Само преди седмица Брюксел обяви драстична реформа във винения сектор. Тя предвижда изкореняване на хиляди хектари лозя, съкращаване на субсидиите за преработка на излишните количества вино, пренасочване на повече средства за реклама и промоция на европейските вина, забрана на някои производствени практики в общността. Това засяга вече и българските винари. Брюксел ще им дава пари, за да изкореняват старите лозя и на тяхно място да създават нови. Защитените пред ЕС площи за отглеждане на винено грозде в страната са 155 800 хектара. Изкореняването на стари лозя не е стряскащо производителите. "Това е възможност за хора, вложили средства в гроздопроизводството, но неуспяващи да поддържат рентабилност на бизнеса си, да получат компенсация, която да вложат в друга сфера", коментира Панайотов. Според него всички тези мерки ще поставят българските изби в по-благоприятна от досегашната среда спрямо европейските им съперници, защото занапред те ще могат да търсят пазарни ниши при равни условия с производителите от общността. В България няма излишъци на вино, а и досега винарите тук, за разлика от европейските си конкуренти, не са получавали никакви субсидии. В същото време гроздопроизводителите в страната вече ще взимат помощи на хектар, а това би трябвало да ги стимулира да подобрят качеството на суровината. Винарите пък ще могат да се възползват от парите, които Брюксел планира да дава за реклама на европейските вина - 120 млн. евро годишно, плюс 50% съфинансиране от бюджета на всяка страна. Сега мнозинството от винзаводите отделят нищожни средства за реклама и промоции, а малкото, които залагат на маркетинга, харчат между 5 и 10% от бюджетите си за тази цел.