Над 600 поискаха пристанището в Созопол да стане общинско

Изчакваме проекта за остров Свети Кирик, каза транспортният министър Над 600 жители на Созопол са поискали в подписка пристанището в града да се превърне от държавно в общинско, каза вчера кметът Веска Караманова. Подписката ще бъде изпратена до правителството. Преди няколко дни председателят на партия "Дела" Атанас Терзиев и кметът на община Созопол Веска Караманова постигнаха съгласие за сътрудничество относно превръщане на пристанища Несебър и Созопол от държавна в общинска собственост. Първата стъпка ще бъде среща с областния управител на Бургаска област Любомир Пантелеев. На нея кметицата на Созопол и председателят на партия "Дела" от Несебър ще поставят заедно въпроса за статута на пристанищата в двата града. На срещата помежду им стана ясно още, че ще бъде търсена и възможност за разговори с министъра на транспорта Петър Мутафчиев. Атанас Терзиев и Веска Караманова изразиха задоволството си от факта, че сътрудничеството по проблема между Несебър и Созопол се възобновява на фона на пасивния общински съвет в Несебър. Местната власт в града все още не се е активизирала в подкрепа на тази кауза. „Пристанището в Несебър е занемарено, дълги години държавата бе лош стопанин”, каза след срещата председателят на "Дела" Атанас Терзиев. Той съобщи, че в града е започнала подписка, организирана от "Дела", за прехвърляне на пристанището към община Несебър и че до този момент неколкостотин човека от местните граждани са подкрепили идеята. В края на май държавата да прехвърли безвъзмездно трите порта. Досега те се управляваха от Държавно предприятие“Пристанищна инфраструктура“. Със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България трите порта бяха обявени за такива с регионално значение. Пристанището в Несебър остава от национално значение, защото то е единственото в региона пътническо дълбоко пристанище, което може да поема големи пътнически кораби, мотивират се от Министерството на транспорта. „След изграждането на проекта в Бургас, могат да се търсят варианти за пристанището в Несебър, засега то ни е необходимо там да акостират големите кораби, които са свързани с туризма в България“, допълни транспортният министър. На този етап с национално значение остава и портът в Созопол. В транспортното министерство изчакват проекта за развитие на остров Свети Кирик и тогава ще решат какво ще е бъдещето на порта там. Проблемите на созополското пристанище се задълбочават и заради неяснотите, свързани с неговата собственост, като се появиха и реституционни претенции за част от земята там. Созопол празнува С Празнична литургия и водосвет в чест на Св.Марина и за просперитета на Созопол започна вчера празникът на древния град. Тържествата продължиха в Археологическия музей, където бе открита изложба на фоторепортера Тодор Ставрев и в читалище “Отец Паисий”, където директорът на НИМ-Русе, д-р Николай Ненов, изнесе лекция на тема „Култът към Св. Марина в Източна България”. Колегата му Димитър Недев, директор на местния археологически музей, говори за културно-историческото развитие на Созопол през вековете. Празничният ден завърши със спектакъла на трупата на Нешка Робева “Орисия” в амфитеатър „Аполония”. Днес тържествата продължават с концерт на Кичка Бодурова, а утре със свой спектакъл ще се представи Николина Чакърдъкова. Според народния календар седмицата след летни Св. Атанас - жътваря, идат трите черни дни, на които народът казва "Горещници". Първият - 15 юли, е Чурута, вторият - на 16 юли е, Пърлига, а третият - на 17 юли, е Марина Огнена. Хората вярват, че ако през "Горещниците" не се спазват определените забрани: да не се работи ни в полето, ни в градината или дома, от небето ще падне огън и ще изгори нивите и къщата. Най-страшни били Чурута и Марина Огнена. Света Марина е светицата, която е най-тачена за Созопол, каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който е родом от морския град. “Изглежда странно, че един град на моряци не тачи толкова Свети Николай или някой друг светец, свързан с морето, а Света Марина, чийто основен параклис се намира дори не в града, дори не близо до морето, а в една долина в Странджа, недалеч, разбира се, до града. Защо е така – отговорът разбрахме, когато в първите години на комунистическото управление, се борехме, за да възстановим параклиса. Тогава гражданството се организира, аз също участвах и през 1969 година, когато разкопахме параклиса, се оказа, че в основите му има античен храм на Великата богиня – майка. Това е много стар култ, може би – най-старият култ по нашите земи. Култът към Великата богиня майка, която е родила всички - и хората, и останалите богове, е много силен. Когато през 330 година е било наложено християнството насила над езичниците, християнската религия се е опитала да примири светците със старите божества и е отъждествявала тези, които имат еднакъв иконографски образ. Така върху светилищата на тракийския конник се появява църква с името на Свети Георги, а образът на Великата богиня майка – в случая става Света Марина. Именно затова тя е сурова, страшна, наказва созополчани, когато нещо се провинят, сънуват нея, когато Бог иска нещо да им каже, го казва чрез света Марина (обикновено я сънуват стари хора и казват какво светицата им е предала да правят)”, разказа още Божидар Димитров. Култът към Света Марина е основен в Созопол и не случайно созополчани си го избраха в нови времена за свой празник. През Възраждането пък градският събор също се е провеждал на 17 юли, в деня на Света Марина.