Художникът Никола Манев впечатлен от Айтос, ще рисува родни сюжети в Париж
31 Юли 2006, Понеделник
Автор: Burgas Info
Известния български художник Никола Манев бе забелязан тези дни в Айтос.
Причината да се сети за този град в бургаска област, е участието му във „Вот на доверие” по бТВ или по-точно, доброто му приятелство, което се родило там, с айтоската поетеса Росица Живкова.
Маестрото бил впечатлен от силната привързаност на Роси към родния град и изненадан от разказите й за красотите на местната природа и Алеята на старите занаяти.
„Аз съм художник и у мен естествено, се роди желанието да видя този красив край. Само съм минавал край Айтос, но никога не ми е идвало на ум да спра тук.”, признава художникът, който в продължение на 43 години е живял на Запад.
През 1962 г. заминал за Тунис, където баща му, архитектът Стефан Манев бил изпратен на работа. От Тунис отишъл в Париж. С лекота спечелил конкурс и започнал да учи рисуване в Художествената академия.
Не без болка си припомня тези първи години на жестока самота. Живеел в едно парижко предградие, в къща без прозорци, без отопление и без пари.
Но издържал – създал своя среда и се утвърдил като един от ценените и продавани художници в Европа.
Търси тайната на успехите си във факта, че с всичко се е справял сам.
„Имах изложба в Холивуд, в САЩ, когато ми предложиха да напишат за мен ласкава рецензия, в която да говоря срещу България. Аз отказах.” спомня си маестро Манев, който през всичките години в Европа не приел да „направи име” по този недостоен начин.
Макар да се определя като бъбрив, Манев не обича да се хвали. Твърди, че не се чувства успял и прекалено се съмнява в себе си.
”Виждал съм шедьоврите на великите майстори, как мога да се главозамайвам?!”, спонтанно признава френският възпитаник от Чирпан.
Росица Живкова, която сега е студентска в София, специално се завърна в Айтос, за да посрещне своя известен приятел.
Никола Манев беше силно развълнуван от срещата с непознатия за него айтоски етнографски комплекс, от таланта на местните занаятчии, забележителния айтоски „генгер” и атмосферата на старите къщи.
След дълга разходка из Алеята и в парка, в събота той се срещна с младите художници от СОУ ”Никола Вапцаров”, с ръководител Мария Тенева.
Разгледа техни картини, даде им ценни съвети и непринудено разговаря с децата за всичко видяно в световните и европейски художествени галерии.
За краткия престой в Айтос, очите на художника видяха благодатни кътчета за нови теми и сюжети, които е решил да преосмисли в ателието си в Париж.
„Тук забравих, че времето тече. Айтос е толкова спокоен, а хората – толкова гостоприемни. Благодаря на Роси, на нейните близки и на всичките ми нови приятели тук, че ми позволиха да се докосна до тази истинска, почти патриархална атмосфера и до красивата природа на Айтос. Предчувствам, че отново ще се върна някой ден…”, не скри, емоциите си от визитата, големият художник.
Причината да се сети за този град в бургаска област, е участието му във „Вот на доверие” по бТВ или по-точно, доброто му приятелство, което се родило там, с айтоската поетеса Росица Живкова.
Маестрото бил впечатлен от силната привързаност на Роси към родния град и изненадан от разказите й за красотите на местната природа и Алеята на старите занаяти.
„Аз съм художник и у мен естествено, се роди желанието да видя този красив край. Само съм минавал край Айтос, но никога не ми е идвало на ум да спра тук.”, признава художникът, който в продължение на 43 години е живял на Запад.
През 1962 г. заминал за Тунис, където баща му, архитектът Стефан Манев бил изпратен на работа. От Тунис отишъл в Париж. С лекота спечелил конкурс и започнал да учи рисуване в Художествената академия.
Не без болка си припомня тези първи години на жестока самота. Живеел в едно парижко предградие, в къща без прозорци, без отопление и без пари.
Но издържал – създал своя среда и се утвърдил като един от ценените и продавани художници в Европа.
Търси тайната на успехите си във факта, че с всичко се е справял сам.
„Имах изложба в Холивуд, в САЩ, когато ми предложиха да напишат за мен ласкава рецензия, в която да говоря срещу България. Аз отказах.” спомня си маестро Манев, който през всичките години в Европа не приел да „направи име” по този недостоен начин.
Макар да се определя като бъбрив, Манев не обича да се хвали. Твърди, че не се чувства успял и прекалено се съмнява в себе си.
”Виждал съм шедьоврите на великите майстори, как мога да се главозамайвам?!”, спонтанно признава френският възпитаник от Чирпан.
Росица Живкова, която сега е студентска в София, специално се завърна в Айтос, за да посрещне своя известен приятел.
Никола Манев беше силно развълнуван от срещата с непознатия за него айтоски етнографски комплекс, от таланта на местните занаятчии, забележителния айтоски „генгер” и атмосферата на старите къщи.
След дълга разходка из Алеята и в парка, в събота той се срещна с младите художници от СОУ ”Никола Вапцаров”, с ръководител Мария Тенева.
Разгледа техни картини, даде им ценни съвети и непринудено разговаря с децата за всичко видяно в световните и европейски художествени галерии.
За краткия престой в Айтос, очите на художника видяха благодатни кътчета за нови теми и сюжети, които е решил да преосмисли в ателието си в Париж.
„Тук забравих, че времето тече. Айтос е толкова спокоен, а хората – толкова гостоприемни. Благодаря на Роси, на нейните близки и на всичките ми нови приятели тук, че ми позволиха да се докосна до тази истинска, почти патриархална атмосфера и до красивата природа на Айтос. Предчувствам, че отново ще се върна някой ден…”, не скри, емоциите си от визитата, големият художник.
Прочетено: 4766 пъти