МРРБ абдикира от задълженията си по казуса “Иракли”

В регионалното министерство нехаят за защитата на обществения интерес

Днес министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров (ДПС) ще приеме за пръв път представителите на обединение “Да спасим Иракли”, което се бори за спасяването на една от малкото останали небетонирани плажове по Черноморието. Това става след месеци на протести и граждански акции от страна на гражданските и екологичните организации, които спечелиха обществени симпатии със съпротивата си срещу строителството на вилно селище в Иракли.

От сдружението изпратиха и текст на меморандум за защита на застрашените зони по Черноморието и Натура 2000, които ще предложат на министър Чакъров да подпише. Истината е, че документът, който предлагат организациите, едва ли ще помогне много на зоните, в това число и на Иракли и ще спре строителството. В него е визиран срок до края на тази година, за да се реши проблемът на посочените в списък към меморандума зони и обекти.

Ако кандидат-инвеститорите получат разрешение за строителство в тези зони обаче, преди да влезе новата нормативна уредба, заложена в закона за Черноморието, това ще са само поредните територии, които ще сочим като завинаги изгубени за девствената природа. Това е така, защото всеки нов нормативен документ, който засята строително-инвестиционната инициатива признава като сигурен документ за бъдещия обект издаденото разрешение за строителство.

Реално всеки нов нормативен документ узаконява всичко направено, дори и да е било незаконно.

От Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в понеделник официално съобщиха, че нямат нищо общо със строителството в местността Иракли и прехвърлиха случая изцяло в компетенцията на общинската власт в Несебър.

Според изпратеното до Mediapool писмо, ведомството и в частност Националният експертен съвет по устройство на територията уточнява, че не е одобрявал подробния устройствен план за строителство в местността Иракли, защото тя не е нито централна част от град с население над 100 хиляди жители, нито курорт с национално значение, за каквито бяха определени примерно Слънчев бряг или комплекс “Елените”. Правомощията на експертния съвет били да взема решение какво ще се строи само за посочените територии.

И както обикновено се случва с родната нормативна уредба, тя дава възможност на специалистите от ведомството да реагират според интереса си. Тоест, те има възможност да се “опрат” на определени текстове, ако ситуацията го налага или да твърдят, че нямат нищо общо с тях.

Основният въпрос е дали Черноморието ни е със специален устройствен статут или не. Ако се окаже, че тази територия има право на специална устройствена защита и без да е приет закона за Черноморието, то в нормативната уредба са разписани подробно ангажиментите на регионалното министерство и Националния експертен съвет по отношение на тези територии.

В Наредба 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от министъра на регионалното развитие е записано, че се допуска специален режим за устройство и контрол при територии с режим на превантивна устройствена защита (чл.3ал.1т.1), които са предвидени в чл.10, ал.2 и 3 на Закона за устройство на територията (ЗУТ) или според параграф 5, т.4 и 5 на същия нормативен документ.

В посочения параграф 5, т.5 на същият закон се уточнява, че в обхвата на “територии с режим на превантивна устройствена защита” попадат тези зони, които притежават висока природно – ландшафтна, екологична и културна стойност, но не са обявени за защитени със специален закон. Защото, ако беше приет законът за Черноморието, то предишният текст на същия параграф указва, че морското крайбрежие е територия с особена териториално -устройствена защита, но само при действащ специален закон за тази територия.

Естествено, ако МРРБ беше пожелало да си свърши работата и да защити обществения интерес, законът дава такава възможност. Защото в посочения чл.10, ал.3 на ЗУТ е уточнено, че в територии или части от тях може да се установи режим на превантивна устройствена защита, чрез устройствени схеми и планове, за да се запази ползването им. А цитираната вече Наредба 7 дава право тези специфични правила и норми да се одобряват по реда чл.13, ал.3 на ЗУТ.

Ръководството на Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика към МРРБ, обясни в писмото до Mediapool, че “няма право на участие в процедурите по Закона за устройство на територията” по отношение на строителството в местността Иракли. В същото време обаче, в чл.13, ал.3 е записано, че специфичните правила и нормативи за териториите с превантивна устройствена защита се приемат от същия този Национален експертен съвет по предложение на общинския съвет, а решението на експертния съвет се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

А, че морският бряг може да получи статут на територия, която подлежи на превантивна устройствена защита и без приет специален закон за Черноморието става ясно от действащата в момента Наредба 8, издадена от същото ведомство. В нея се регламентират обемът и съдържанието на устройствените планове и схеми, които се създават на територията на страната. В чл.11а на същата тази наредба е записано, че със специализирана устройствена схема за Черноморското крайбрежие се определят изискванията към развитието на тази зона и се регламентират териториите за извършване на стопанска дейност.

Ръководството на регионалното министерство трудно може да оправдае с липсата на информация за създаденият конфликт в посочената местност или за това, че не е сигнализирано за проблема. Преди по-малко от седмица министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров обяви публично, че е потърсил съдействието на колегите си от МРРБ за разрешаване на възникналия там конфликт.