Бургас Общини Страната Свят Бизнес Лайфстайл Спорт Ние, Вие, Те

Странджа е била Ноевият ковчег на Европа



17 Юли 2007, Вторник





National Geographic подпомага проучването на прилепите в планината Учени изследват прилепите на Странджа, за да потвърдят хипотезата, че преди 10 000 години планината е била мястото, от което е започнало разселването на европейската флора и фауна след края на последния ледников период. В началото на месеца, край село Кости, екип биолози от Националния природонаучен музей - София към Българска академия на науките проведоха проучване на Нощника на Бехщайн (Myotis bechsteinii) - прилеп от семейство Гладконоси. Проучването се извършва по проект, финансиран от Швейцарската фондация за научни изследвания и частично от National Geographic Society, като това е първият български биологичен проект, одобрен от NGS. Една от целите на проекта е да се потвърди хипотезата, че по време на последния ледников период преди 10 000 години Странджа е била мястото, от което след отдръпването на ледниците постепенно са заселили централните и северни части на Европа. Понеже никога не е била сковавана от ледове, планината се е превърнала в убежище на множество животински видове, сред които са и над 22 вида от общо 35-те вида прилепи, които се срещат днес в Европа. Планината се разглежда като цяло и се работи и в българската, и в турската част на Странджа. Изследването се осъществява като се вземат тъканни проби от уловените прилепи, за да се определи генетичният произход на всеки екземпляр. “От информацията, закодирана в митохондриалната ДНК, се разбират родствените връзки между отделните екземпляри, обитаващи даден район, както и степента на сходство между популациите, обитаващи отдалечени географски райони”, обяснява биологът Боян Петров. Проектът се реализира съвместно в редица страни като Турция, Сърбия, Грузия, Русия. С помощта на миниатюрен предавател се проследява нощния живот на прилепите и се откриват техните убежища. От хралупи в Странджа са хванати над 100 бехщайнови нощници от 2001 година насам, като пробите им се изпращат за анализ в Университета в Цюрих. Предварителните резултати показват, че странджанските прилепи са много по-сходни генетически с азиатските популации, отколкото с европейските. Друг интересен факт е, че при тукашните популации на вида има висока степен на генетично разнообразие, която не се наблюдава в другите части на неговия европейски ареал, т.е. в останалите находища на прилепа в Европа генетичният тип е много по-еднообразен. Прилепът е установен на около 15 места в Странджа, повечето от които се намират в дълбоките странджански гори близо до карстови райони. Най-висока е числеността на популациите му в старите дъбови или букови гори с добре развит подраст от храсти. Именно в старите гори обилието на нощно активните насекоми, с които се храни прилепът, е значително по-високо, отколкото в младите гори. Преклонната за прилепите възраст е двайсетина години, което е доста дълъг живот за бозайник с толкова малки размери. Когато пораснат, малките дългоухи нощници наследяват ловните територии на майките си или поне част от тях. Не мигрират и най-големите разстояния, които прелитат между убежищата си, най-често са под 3 км. През лятото женските прилепи живеят в колонии от по 4-5 до няколко десетки индивида, а мъжките обитават самостоятелни "жилища"... С помощта на миниатюрен радиопредавател, прикрепен за гърба на прилепа, групата учени са открили, че животните имат по няколко убежища, които сменят периодично на няколко дни. “Наличието на Myotis bechsteinii е индикатор за относително добро състояние на горите. В Западна Европа ръководителите в горския сектор са задължени да оставят 25-30 хралупати дървета на хектар зряла гора. Тези практики се прилагат рядко в България, но се надяваме скоро да станат приоритетни в управлението на горите и у нас”, обясняват биолозите.


Прочетено: 380746 пъти


Сподели в социалните мрежи
Брой коментари
0
Добави линк
Добавете коментар
Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
 
Моля, въведете защитния код
 
За да можете да добавите съдържание в този сайт, трябва да сте съгласни с Условията за защита на личните данни на Смарт Уеб ООД
 


Снимки от Бургас
Добави снимка
Балчик Флора Бургас 2009 моите цветя През поколение до паркинга на паметникът на Руската армия Осенний натюрморт Заслон в местност Силкосия Изгрев Залив край Созопол Странджа Бургаският кей
BurgasFoto.com е проект за изграждане на портфолио на фотографи, които желаят да представят уловените мигове и да бъдат оценени. Всеки е свободен да се регистрира и да слага неограничен брой фоtографии и графични дигитални творби на BurgasFOTO.com.
Новини
Информация
Хотели
Малки Обяви
 
Въведете какво търсите
25
26
27
28
29
30
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
01
02
03
04
05








   Follow bourgasorg on Twitter



Уеб дизайн, уеб приложения, оптимизация за търсачки
уеб дизайн, уеб приложения, оптимизация за търсачки
 
За контакт с екипа на Bourgas.org:   OO359 (56) 826325
kak-development