Странджа е била Ноевият ковчег на Европа

National Geographic подпомага проучването на прилепите в планината Учени изследват прилепите на Странджа, за да потвърдят хипотезата, че преди 10 000 години планината е била мястото, от което е започнало разселването на европейската флора и фауна след края на последния ледников период. В началото на месеца, край село Кости, екип биолози от Националния природонаучен музей - София към Българска академия на науките проведоха проучване на Нощника на Бехщайн (Myotis bechsteinii) - прилеп от семейство Гладконоси. Проучването се извършва по проект, финансиран от Швейцарската фондация за научни изследвания и частично от National Geographic Society, като това е първият български биологичен проект, одобрен от NGS. Една от целите на проекта е да се потвърди хипотезата, че по време на последния ледников период преди 10 000 години Странджа е била мястото, от което след отдръпването на ледниците постепенно са заселили централните и северни части на Европа. Понеже никога не е била сковавана от ледове, планината се е превърнала в убежище на множество животински видове, сред които са и над 22 вида от общо 35-те вида прилепи, които се срещат днес в Европа. Планината се разглежда като цяло и се работи и в българската, и в турската част на Странджа. Изследването се осъществява като се вземат тъканни проби от уловените прилепи, за да се определи генетичният произход на всеки екземпляр. “От информацията, закодирана в митохондриалната ДНК, се разбират родствените връзки между отделните екземпляри, обитаващи даден район, както и степента на сходство между популациите, обитаващи отдалечени географски райони”, обяснява биологът Боян Петров. Проектът се реализира съвместно в редица страни като Турция, Сърбия, Грузия, Русия. С помощта на миниатюрен предавател се проследява нощния живот на прилепите и се откриват техните убежища. От хралупи в Странджа са хванати над 100 бехщайнови нощници от 2001 година насам, като пробите им се изпращат за анализ в Университета в Цюрих. Предварителните резултати показват, че странджанските прилепи са много по-сходни генетически с азиатските популации, отколкото с европейските. Друг интересен факт е, че при тукашните популации на вида има висока степен на генетично разнообразие, която не се наблюдава в другите части на неговия европейски ареал, т.е. в останалите находища на прилепа в Европа генетичният тип е много по-еднообразен. Прилепът е установен на около 15 места в Странджа, повечето от които се намират в дълбоките странджански гори близо до карстови райони. Най-висока е числеността на популациите му в старите дъбови или букови гори с добре развит подраст от храсти. Именно в старите гори обилието на нощно активните насекоми, с които се храни прилепът, е значително по-високо, отколкото в младите гори. Преклонната за прилепите възраст е двайсетина години, което е доста дълъг живот за бозайник с толкова малки размери. Когато пораснат, малките дългоухи нощници наследяват ловните територии на майките си или поне част от тях. Не мигрират и най-големите разстояния, които прелитат между убежищата си, най-често са под 3 км. През лятото женските прилепи живеят в колонии от по 4-5 до няколко десетки индивида, а мъжките обитават самостоятелни "жилища"... С помощта на миниатюрен радиопредавател, прикрепен за гърба на прилепа, групата учени са открили, че животните имат по няколко убежища, които сменят периодично на няколко дни. “Наличието на Myotis bechsteinii е индикатор за относително добро състояние на горите. В Западна Европа ръководителите в горския сектор са задължени да оставят 25-30 хралупати дървета на хектар зряла гора. Тези практики се прилагат рядко в България, но се надяваме скоро да станат приоритетни в управлението на горите и у нас”, обясняват биолозите.